ЕЗЕРО ВАЯ – КЕЯ ЗА ЛОДКИ И РАЗХОДКА С ЛОДКА
Селскостопански двор на бургаския квартал „Долно Езерово” – бивш кей за лодки за посещение на защитена местност „Вая”, непосредствено на брега на езерото Вая.
Координати: 42°30’38.27” С, 27°22’03.51” И, 2 м н.в.
Опазване
Защитената местност „Вая” обхваща тръстиковите масиви в югозападната част на езерото и е обявена за опазването на застрашени видове птици. През 1998 г. езерото е определено за КОРИНЕ място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени видове птици. През 2003 г. Бургаското езеро е обявено за Влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската конвенция. През 2005 година територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. През 2007 г. ОВМ „Бургаско езеро” е включено в Европейската екологична мрежа „Натура 2000” като защитена зона за опазване на дивите птици.
Защитена местност „ВАЯ” е на площ 379.35 ха и е разположена в гр. Бургас.
Документи за обявяване: Заповед №РД405 от 04.12.1997.
Цели на обявяване: Запазване местообитания на защитени и редки видове птици включени в Червената книга на България и в списъка на застрашените видове в Европа.
Режим на дейности:
1. Забранява се всякакво ново строителство и промяна на водния и режим, определен за съществуващата помпена станция, басейни и канали във връзка с дейността на рибовъдното стопанство
2. Забранява се замърсяване на водите по какъвто и да е начин
3. Забранява се разораване на съществуващите ливади и крайбрежни участъци
4. Забранява се безпокоене на птиците през размножителния период, събирането на яйца и опръстеняване на малките
5. Забранява се ловът на водоплаващ дивеч
6. Забранява се паша на кози и свине
7. Забранява се опожаряване на блатата растителност
8. Забранява се риболова в акваторията на защитената местност
9. Разрешава се промишлен риболов след ежегодно определяне на рибните запаси и квотите за улов извън периода 1 март - 31 юли
10. Разрешава се риборазвъдна дейност, коятоне е в противоречие с режимите на защитената местност
11. Разрешава се традиционно ползване на земите от селскостопанския фонд, при спазване на забраните по тази заповед
12. Разрешава се коситба на папур и тръстика в периода 1 септември - 15 февруари
13. Разрешава се паша на домашни животни (овце и крави) в заблатените ливади
14. Разрешава се ловуване на едър дивеч (диво прасе и сърна)
15. Разрешава се регулиране числеността на хищниците при необходимост и след съгласуване с Министерството на околната среда и водите
Припокриване: ЗЗ по директивата за птиците: Бургаско езеро
Описание на мястото
Най-важният факт от биографията на езеро Вая е, че с неговите 2 900 ха е най-голямото естествено езеро в България. То е плитководно бракично крайбрежно езеро – открит лиман със слаба връзка с морето и с водолюбива растителност по бреговете. Разположено е западно от Бургас, като цялата му източна част граничи с промишлените и жилищните квартали на града. Свързано е с морето чрез канал с шлюз, почистването на който в последните години е едно от най-важните предизвикателства, които стоят пред нормалното функциониране на езерото. Каналът осъществява така жизненоважната прясна вода от морето, а с нея хранителни вещества и много морски обитатели в иначе предимно сладководното езеро.
В езерото преобладава откритата водна площ, която на дълбочина достига до 1,3 м. Солеността на водата е около 10,58 и е със значителни сезонни и годишни колебания. Бреговете, са обрасли с ивица водолюбива растителност, главно тръстика и папур, които в западната и северозападната част образуват обширни масиви.
Бургаското езеро е част от Бургаския езерен комплекс – един от трите най-значими комплекси от влажни зони за концентриращи се водолюбиви птици по българското черноморско крайбрежие. В района на езерото са установени 245 вида птици, 71 от които са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 105 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени са включени 9 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 89 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Тъй като езерото се намира на миграционния път Via Pontica, то е една от най-важните станции при прелета на птиците по българското Черноморие. Особено многобройни са пеликаноподобните, гъскоподобните, дъждосвирцоподобните и чапловите птици. Езерото е особено важно като място за почивка по време на прелет за къдроглавия и розовия пеликан, както и на малкия корморан. Има години когато във водите на Вая са установявани над 20 000 почиващи по своя миграционен път розови пеликани. Като мигриращ вид в района е установен и световно застрашеният ливаден дърдавец.
Бургаското езеро е от международно значение за зимуването на значителен брой водолюбиви птици, главно на малкия корморан, големия корморан, пойния лебед, голямата белочела гъска, кафявоглавата потапница и качулатата потапница. Бургаското езеро е единственото място в България където се концентрира до 7% от Черноморската популация на тръноопашатата потапница. През зимата са наблюдавани и световно застрашените къдроглав пеликан и червеногуша гъска. Езерото е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящия тук малък воден бик.
Вая е разположена в покрайнините на втория по големина град по черноморското ни крайбрежие – Бургас. Езерото е подложено на силен антропогенен натиск поради близостта му с гъсто населения град, големите промишлени съоръжения и комплекси, както и поради неограничения и неконтролиран достъп на хора извън защитените територии. Бургаското езеро се влияе от всички човешки дейности, които могат да доведат до изменение на водния режим или качеството на водите на влажната зона, както и от ускоряване на развитието на града. Езерото бе замърсено с петролни продукти, феноли и други химикали от разположената в близост петролна рафинерия. Интензивната употреба на пестициди и изкуствени торове в околните земеделски земи водят до замърсяване и ускорена еутрофикация на водоема. В последните години нарасна сметоотделянето и дейностите по почистването на града. Строителни и битови отпадъци са незаконно депонирани на много места около езерото, особено по северните му брегове. Водоемите в североизточната част на езерото се запълват със земни маси и на този етап 80% от тях са почти изцяло унищожени. Отпадните води от северната и южната промишлени зони на града се вливат в езерото след преминаване през пречиствателна станция. Значителни количества отпадни води постъпват в езерото от кварталите Горно езерово и Долно Езерово, както и от някои предприятия в Бургас. Промяната в качеството на водите води до промяна във вида и количеството на рибните запаси и съответно в хранителната база за много от водоплаващите птици. Териториите около езерото се замърсяват и непрекъснато се застрояват. Каналът, свързващ езерото с морето е почти изцяло затлачен и свободното предвижване на риба през него е силно ограничено. Международен път към южната държавна граница по източния бряг води до замърсяване с отпадъци и шум. Планирано е изграждането на нов, по-голям път, което е предпоставка за увеличаване на антропогенния натиск и замърсяването на района. Промишленият риболов, който се осъществява в езерото причинява безпокойство на птиците и не рядко улавянето им в риболовните мрежи. Ловът е също фактор причиняващ значително безпокойство на зимуващите птици.
От друга страна „Вая” предлага на бургазлии добра възможност, излизайки от дома си, веднага да се попаднат сред донякъде дива природа, да могат да я изследват, да ползват ресурсите й или да й се наслаждават. По бреговете на езерото има известни и утвърдени места за риболов, които събират десетки любители на това хоби. Бургаското езеро е обект на интерес за фотографите, които са привлечени от редките и интересни видове птици. Съвсем скоро в рамките на проект „Живот за Бургаските езера” на БДЗП предстои възстановяване на кея в близост до бившия селскостопански двор на кв. „Долно езерово”. Това ще осигури възможност за разходка с лодка и за наблюдение на птиците директно от водите на езерото.
Препратки/Линкове/Източници
www.burgaslakes.org
Архив БШПОБ/БФБ
Регистър на защитените територии и защитените зони в България, МОСВ