ТРАКИЙСКО СКАЛНО СВЕТИЛИЩЕ В М. "БЕГЛИК ТАШ"

История

През 2002 беше разкрито уникалното тракийско светилище „Беглик Таш", което се определя като най-ранното, открито досега тракийско мегалитно светилище в югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Проведените археологически проучвания доказаха, че още от края на бронзовата епоха (XIII в.пр.Хр.) тук е кипяла активна човешка дейност. Откритите материали доказват, че Светилището е било посещавано изключително от Траките. Свързва се с култа към плодородието, Богинята - Майка и Oрфическото посвещение и обезсмъртяване на Хероя.

Беглик Таш е най-ранното и най-голямото тракийско светилище в Източната част на България. Създадено е на 12 дка площ, като се състои от два кръга, образувани от големи скални форми и групи, всяка от които представя отделен елемент или подвиг от ритуала на свещения брак и посвещението. Използваните естествени феномени засвидетелстват голямо уважение на траките към това, което е създала природата , като много малко са оформяли естествените форми с човешка ръка и поставяйки ритуални символи и знаците.

Важен елемент в свещенодействието при траките е водата, която била огрявана от слънцето. Затова те издълбали много вани свързани с улеи, канали, басейни, в които да събират светена вода, с която да извършват ритуала на пречистващо измиване. В зависимост от празника, на който те са идвали на поклонение, те са носели дарове и извършвали приношения на различни места в светилището - при входа, брачното ложе, жертвените камъни, божествените стъпки, входа на долмена – модел на свещената пещера или утробата на богинята майка, лабиринта и др. Техните даровете включвали плодове, цветя, жертвени животни, вино, мляко, мед , зехтин те поднасяли в глинени съдове, които били ритуално разчупвани при съответната скала, за да се прекъсне живота на тези предмети и те да дадат нов живот т.е да се възродят.