МЕСТНОСТ СВ. ИЛИЯ КРАЙ СЕЛО КОСТИ
Местността се намира на 2 км на запад от село Кости. Върви се по черен път.
Координати: 42°03’30.94” С, 27°45’48.84” И; 35 м н.в.
Опазване
До скоро местността Св.Илия имаше статут на защитена с категорията природна забележителност, обявена през 1974 г. Понастоящем не фигурира в Регистъра на защитените територии в България с някакъв собствен статут. Част е от природен парк „Странджа” и от защитена зона „Странджа” по Директивата за птиците от Европейската мрежа Натура 2000.
Описание на мястото
До местността се стига пеша от селото за около 30 мин. Посоката е запад в близост до р. Велека. Величествени са 14-те вековни странджански дъба (лъжници), намиращи се в култовата кория. Сред тях е сгушен малкият параклис с аязма „Св. Илия”.
До тях има изграден заслон за пикник.
До местността може да се стигне и по приятен пешеходен маршрут, тръгващ от село Българи, минаващ през Гóсподьовата диря.
Други природни обекти:
В района на село Кости се намира най-старият български РЕЗЕРВАТ „СИЛКОСИЯ”, но и още няколко ценни природни територии.
42°05’21.46” С, 27°45’09.27” И 289 м н.в.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ГОРНА ЕЛЕНИЦА” (площ 91.1 ха). Това е буферната зона на резерват „Силкосия”, обявена за защитена територия през 2007 г. след последната прекатгоризация.
42°05’21.46” С, 27°45’09.27” И; 289 м н.в.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ЕСТЕСТВЕНО НАХОДИЩЕ НА ПИРЕН (Erica arborea)” (22.39 ха)
Обявена е през 1973 г. Намира се в м. Дядо Вълчо на 4 км североизточно от Кости. Каменистите му припеци опазват най-представителното находище на формации от пирен и други редки храсти и треви. Пиренът е вечнозелен реликтен храст (съхранен от минали геологични епохи). За България той се среща единствено в Странджа. Местността е много атрактивна с откриващите се изгледи към хълмовете на цяла Странджа. Лесно достъпна, в близост да резерват „Силкосия”.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „КЪЛКАТА” (Бухала) (18.9 ха)
Обявена е през 1989 г. Намира се в югоизточна посока непосредствено до селото и река Велека. Обявена е с цел опазване гнездото на двойка бухали. По тази причина защитената местност е популярна и като „Бухала”.
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „МАХАРАТА”, местност Сарпия
Обявена е през 1973 г. Включва пещерата Махарата заедно с впечатляваща около нея запазена дъбова гора. Счита, се че тя е най-голямата пещера в Странджа. Слабо проучена. Една от легендите за нея гласи, че скрита галерия от нея минава под р. Резовска и навлиза в Турция.
Пещерите в Странджа не са пригодени за посетители.
Препратки/Линкове/Източници
Туристически пътеводител - Природен парк „Странджа”, Издание на ДПП „Странджа”, 2007 г.
Регистър на защитените територии и защитените зони в България, МОСВ
Природен парк „Странджа”. Природно богатство, археологическо наследство, духовна култура. Автори: Дико Патронов, Иван Карайотов, Дияна Радойнова. ДПП „Странджа”, 1999 г.
