Маршрут №7

гр. Бургас – Пода – Созопол – Алепу – Аркутино – Вельов вир – Устието на р. Ропотамо – Беглик таш – гр. Царево – Ахтопол – Устието на Велека – ЗМ „Силистар” – Устието на р. Резовска


Карта

Ден 1.

Гр. Бургас – гр. Созопол; Разстояние 57,3 км

 

От гр. Бургас покрай Бургаското езеро (Вая) се излиза в посока Созопол, като след кръговото кръстовище се кара вляво от пътя (източно). В следващите 4,5 км до Природозащитен център Пода има отъпкана пътека покрай пътя І- 9 (Е-87) Бургас – Малко Търново, която на места се губи и трябва да се кара в банкета шосето. За предварителна заявка за лекции, беседи и семинари в център Пода трябва да се свържете с БДЗП (Българско дружество за защита на птиците) на тел. +359/ 56 500 560 и +359/ 878 599 545. На тези телефони може да звъните и ако трябва да се окажат грижи за ранени птици. ЗМ ”Пода” е вписана в листата на 100-те национални туристически обекта. От природозащитния център до Античната и средновековна крепост и пристанище Бургос –Поросразстояниетое 200 м в източна посока обратно по стария мост. Стражевата кула се намира при отока на Мандренското езеро и на п-ов Форос, който е достъпен и от главния път от отбивката за кв. “Крайморие”. Разстоянието от центъра на гр. Бургас до Порос е 9,9 км, от които 1,4 км по велоалеи и пешеходни зони, а останалите - по асфалт.

 

Оттук може да се кара покрай брега на полуостров „Форос” до северната му част, където са запазени и други останки от кули и крепостна стена. На нос „Кавката” могат да се наблюдават карстови пещери под водата и интересни скални образования и вкаменелости. Предвидено е изграждане на велоалеи по трасето. От нос Форос по заобиколен маршрут покрай плажа на кв. “Крайморие”, бунгалата на къмпинг “Крайморие” и по черен път покрай нивите край Циганския залив се кара до защитената местност “Ченгене скеле”, където се включва в основния маршрут.

Основният маршрут е от кулата Порос покрай хотел-бистро Босфор, пътния възел на шосе І-9 и на отбивката към кв. “Крайморие” се свива вдясно (в обратна на Крайморие посока) по стария път, който в последствие завива наляво и върви успоредно на главния път ІІ-99 за Созопол и пресича ЗМ“Ченгене скеле”. Тук се срещат 180 вида птици, от които 52 са включени в Червената книга на България като малкия корморан и блестящия ибис.

От Порос до тук по обходния маршрут разстоянието е 7,9 км, от които само 500 м по асфалт, а другите по черен път, а по основния - 3,7 км по асфалт.

 

Пътят продължава към Рибарското селище (заобикаля, но може да се мине и оттам покрай най-вътрешния канал), а маршрутът на 1 км след разклона от главния път за селището отбива по черен път успореден на главния и след още 1,1 км се включва пак към асфалтовия (завива се вдясно) на 700 м преди хижа ”Странджа”. По стария асфалтов път се кара до военноморската база Атия, където направо може да се продължи само извън летния туристически сезон, а вдясно се минава по заобиколен път през Бакърлъка към Созопол. Пътят леко се изкачва към с. Атия и Минно селище Росен и след тях на първия разклон се завива наляво, на втория на дясно и на третия на ляво към депото за битови отпадъци. Минава се покрай Мина Червено знаме – нефункционираща и веднага след нея е отбивката за вр. Бакърлъка, най-високия връх на Медни рид (376 м). Започва стръмно изкачване по асфалтов път в не много добро състояние (200 м за 2,4 км). Последните 100 м към скалите се вървят пеш по пътечката вдясно от ретранслаторната кула на върха като велосипедите могат да се оставят до оградата. При ясно време гледката от горе е величествена – разкрива се като на длан целия залив от Емине до Маслен нос. Пътечката минава през руините от късноантична и средновековна крепост „Кримна”, която се е издигала като част от редицата тракийски крепости по рида Ранули – Бурхама - Малко кале - Лободово кале – Кримна - Атия. Спускането е по същия път до мината като на 1,5 км има полянка с маса, пейки и огнище. Минава се покрай Депото за отпадъци на Созопол (построено и поддържано по европейска програма) по нов асфалтов път, излиза се на разклона на пътя Равадиново – Веселие (също нов) и се поема на ляво към Равадиново. В центъра на селото има чешма, магазин, заведения за хранене. Излиза се на север покрай “Замъка” (комплекс със замък, църква, градина с екзотични животни – все още в строеж) до разклона на къмпинг “Златна рибка”, където се включва към главния път за Созопол, който е силно натоварен през летния туристически сезон.

Созопол е със статут на археологически и архитектурен резерватнареченАнтичен и средновековен град Аполония-Созопол(Южна, източна и западна крепостна стена, входа на града, параклиси, Епископска църква при храм “Св. Георги“, средновековна църква "Св.Николай" до храм „Св. св. Кирил и Методий“ и манастир „Св. Апостоли“ на края на п-ов “Скамний“, възрожденски сгради). От пристанището може да се наеме яхта или туристическо корабче за разходка до островите “Св. Иван и Св. Петър”, където да се разгледа Манастира „Св. Йоан Предтеча“.

Разстоянието от Атия до Созопол през Бакърлъка е 27,8 км като се кара само по асфалтов път, а от Пода до Атия е 11,7 км; времето, за което може да се измине, е около 4 часа и 30 мин.

Извън туристическия сезон от Военноморската база Атия може спокойно да се продължи към Созопол покрай залива Вромос като на влизане в гр. Черноморец се завива на първата пресечка вдясно, в края на пътя – отново вдясно, пресича се главния път за центъра и се продължава направо и после вдясно за къмпинг Градина. Пътят е в много лошо състояние поради безкрайните строежи в местността Аклади и Герени. През летния сезон е и изключително натоварен. От там до къмпинг “Златна рибка” е в по-добро състояние, но около и в самия къмпинг също тече активна строителна дейност. Тук на разклона с главното шосе се включва обходния маршрут през Бакърлъка. Разстоянието от ЗМ ”Пода” до Созопол по този алтернативен маршрут е 24,8 км, от които 1,1 км по черен път, а останалите - по асфалт; времето, за което може да се измине, е около 3 часа.

 

Ден 2.Гр. Созопол – гр. Приморско; Разстояние 60,2 км.


От Созопол извън летния туристически сезон може да се продължи по асфалтовия път по крайбрежието през к-г Каваци и в. с. Дюни, нос „Агалина”, блатото „Алепу” до блатото „Аркутино” и резерват „Ропотамо”, като разстоянието е само 12,6 км. През натоварения сезон се кара по обратния път към с. Веселие през с. Равадиново, като на 700 м след разклона за депото за отпадъци се отбива по черен път вляво. Пътят е чакълиран, но първите 500 м е в много лошо състояние. Минава се през територията на Държавно ловно стопанство “Ропотамо”, което е частна държавна собственост и отклонения от пътя са изключени. След 6,1 км спускане през чудесни девствени гори в подножието на Лободово Кале и Калето от Медни рид отляво и Мара Лишанка отдясно, пътят се разклонява и се поема на ляво (вдясно е към яз. Веселие), а на следващия разклон пак на ляво към Аркутино (вдясно е към Вельов вир). Кара се само на изток в подножието на вр. Калето по настилка от натрошени речни камъчета и след 4,8 км в плавно изкачване и последващо спускане се достига до Ловен дом „Ропотамо”. В следващите 700 м от сградите до разклона на пътя Бургас - Приморско настилката е асфалтова. На 200 м от него на юг е Блатото Аркутино (Мечешкото блато) – блато-лагуна, част от резерват „Ропотамо” и от естествения комплекс от влажни зони „Ропотамо”, който е защитена зона от мрежата Натура 2000. Тук лятно време може да се наблюдават цъфтящи естествени водни лилии и жълти водни рози. На изток може да се види и най-голямата пясъчна дюна на Балканския полуостров.

Тук може да се посети и остров Св. Тома (Змийски остров) с площ от 10 дка, известен с кактусите си (няколко защитени вида), големия брой гнездящи птици и изобилието от змии. Той е единственото място в България, където се срещат диворастящи кактуси от род Opuntia. Островът се намира срещу нос Хумата, северно от който се намира Природна забележителност „Блато АлепуиПЗ „Пясъчни дюни - местност Алепу”. Алепу (Лисиче блато) е блато - лагуна. Мястото е от особена важност като местообитание на множество защитени видове водолюбиви птици. По дюните могат да се наблюдават интересни редки растения, характерни за този хабитат.

Разстоянието от Созопол до блатото Аркутино е 22,7 км, от които 11,2 км асфалт и 11,5 км стабилизиран път, а денивелацията е 155 м.

 

От Аркутино маршрутът се връща обратно към Ловен дом „Ропотамо”. Първите 2,4 км след тях се кара все направо (леко изкачване), после на разклона се тръгва наляво покрай хълма Бурхама и без никакво откланяне от пътя се спускате до разклона за Поддържан резерват „Вельов вир (Водните лилии)”. Завива се вдясно (вляво се излиза на шосе ІІ-99). Има указателни табели и маркировка. На 700 м е блатото Вельов вир като пътят минава под сенчест тунел от дървета и увивни растения (лиани). По водите му стотици нежнобели и жълти цветове на водни лилии върху големи яркозелени листа предлагат незабравима гледка, от която погледът трудно се откъсва. Могат да се видят и 20 вида прилепи. Резерват "Водни лилии" е на площ от 14 ха и обхваща част от старото корито на реката. Разстоянието от Аркутино до тук е 7,8 км.

 

През летния сезон може изцяло да се избегне туристическата шумотевица като от Атия се продължи към Бакърлъка, покрай депото за отпадъци се излезе на черния път в Държавното ловно стопанство. По него може да се спуснете плавно до долината на р. Ропотамо и да се движите по течението й до Вельов вир. Разстоянието от Атия до тук е 27 км (без да се смята изкачването на Бакърлъка).

 

От Вельов вир маршрутът се връща обратно към пътя Бургас - Царево (ІІ-99) и тръгва надясно по него в посока Приморско, след 650 м преминава над р. Ропотамо по моста и свива наляво към пристана, където може да се направи разходка с лодка до устието. Районът е изключително опасен и трябва да се кара с повишено внимание. След отбивката се свива вдясно към сградите на Държавно ловно стопанство “Ропотамо” , минава се покрай тях и се свива по черен горски път на север. Пътят не е в добро състояние и на места се налага да се върви пеш. Кара се все на североизток, а табели и маркировка няма. Минава се през две поляни с хранилки, пресича се плитка рекичка, която през лятото пресъхва, пресича се асфалтовия път към устието на Ропотамо и отново по черен път по табелите се продължава към Беклик таш – уникалното тракийско мегалитно светилище, датирано от края на ІІІ хил. пр. Хр. и е престанало да съществува в ІV в. Свързва се с култ към плодородието, Богинята-Майка и орфическото посвещение и обезсмъртяването на Хероя. Големите скални късове са частично обработени от човешка ръка и монтирани на място, а каменните плочи и блокове са подредени в уникални форми. В плоските скали са изсечени каменни кръгове и вани. Жилищната сграда и култовите огнища допълват доказателствата за човешка дейност по тези земи.През лятото (от 1 юли до 30 септември) има входни такси и може да изслушате организираните беседи от екскурзоводи на ТИЦ Приморско и Регионален исторически музей – Бургас. Работното време е от 10 до 18 ч. без почивен ден. В остналата част на годината може да заявите организирани посещения с гидове и беседи на телефоните на Регионален исторически музей Бургас (Тел: +359 56 82 03 44 / 84 25 82, Факс: +359 56 84 25 88, email: [email protected])

Малко преди поляната вляво отбива черен път, по който се стига до залива Света Параскева – изключително красиво, врязано в сушата заливче. В него се оттича малка река, която образува нещо като лиман, обитаван от водни костенурки. В близост до залива има останки от храм, за който се носят легенди, че притежава лечебна сила.

От Беглик Таш се продължава обратно към асфалтовия път, по който в ляво на 6 км е бившата резиденция Перла. За Маслен нос се завива на ляво и след трафопоста отново на ляво по черния път. До там е 6,5 км като по пътя се разкриват чудни гледки към залива Мириуз и към носа.

Маслен нос е третият по големина нос на българското крайбрежие и същевременно това е най-източната точка на Странджа планина. На самия край на носа все още стоят зидовете на крепостта, охранявала този бряг, но не може да се види, тъй като там се разполага военно поделение, а точно преди него се е сгушил малък залив с искрящо бял пясък от мидички, заобиколен от остри скали, край които морето никога не е спокойно.Малко преди носа епараклис „Св. Никола”.

Голяма част от Маслен нос днес е включена в едноименната защитена територия от категорията "природна  забележителност". Стръмните склонове го правят недостъпен, а  в миналото в острите му скали са се разбивали много кораби, пренасящи амфори със  зехтин, откъдето идва и името му.

По обратния път се стига до гр. Приморско като след Перла се завива на ляво. Вдясно от пътя в подножието на Узунджа баир може да се види ЗМ “Блато Стамопло” (блато –лагуна), а вляво – пясъчните дюни на залива Стамопло, също защитена територия. Стамопло е гръцкото му име, а традиционните български имена на блатото са Уста, Устичка или Малко устие.

Разстоянието от Вельов вир до Приморско през обектите в Резерват “Ропотамо” е 29,7 км, от които 15 км са по черни пътища.

 

Ден 3

Гр. Приморско – гр. Царево; Разстояние 58,7 км.

 

Излиза се от Приморско в посока ММЦ (Международен младежки център). Минава се покрай пясъчните дюни (защитена територия), по моста над Дяволска река и 900 м след него е отбивката за с. Писменово. През летния сезон е желателно да се мине по нея по обходен маршрут през с. Българи.

 

След ММЦ по алтернативния маршрут се навлиза в Китен покрай къмпингите “Лес” и “Атлиман”. После се излиза на пътя за Царево и след 1,7 км по главния път се преминава р. Китенска (Караагач или Узунчаирска) по моста (през лятото движението е много натоварено и опасно). Следват къмпинг Юг и къмпинг Корал - може би единствения останал незастроен къмпинг. В началото на с. Лозенец има автосервиз.

В Царево можете да посетите Църквата “Успение Богородично”, която е в непосредствена близост до морето. Пред нея има поляна с беседка и маси, чешма и детска площадка. Тук расте и 250 годишна смокиня. До църквата могат да се разгледат останки от средновековно селище, а някои от къщите в градчето са възрожденски архитектурни паметници.

Разстоянието от Приморско до тук е 18 км.

 

От Приморско можете да се отбиете по асфалтовия път през гората за с. Писменово (135 м н. в.). Пресича се селото и се поема на югозапад по екомаршрут за с. Фазаново и водопада Скока по стабилизиран път. Маркировката е бяло-синьо. На 2,8 км от селото (плавно изкачване) се тръгва на ляво, спуска се към долината на Гарванова река (денивелация 60 м), пресича се заедно с един неин приток и отново се изкачва на изток като на разклона се завива наляво към Фазаново (4,8 км до тук). 200 м по-нататък има още един разклон, на който се завива вдясно и оттам нататък пътят се следва без да се отклонява. Кара се вдясно покрай Фазаново и по асфалтов път се завива пак на дясно към с. Велика. След 2,5 км плавно спускане в живописна местност се пресича р. Трионска и след моста вдясно от пътя има информационна табела. Ако се продължи направо към с. Велика, след 6 км каране ще сте в с. Лозенец. По еко-маршрута се свива по чакълирания път вдясно, който плавно се изкачва по поречието на реката. След 5 км каране срещу течението вдясно се разкрива величествената панорама на ЗМ ”Попови скали”, а на 6,8 км от разклона в много красива местност се намира Караджов вир на р. Трионска – великолепно място за пикник и отмора с изградени беседка, маси и пейки. Водопадът Скока е на около половин километър от Караджов вир. Оприличават го на три каменни дракона. До самия водопад се издига огромна и красива скала. Не случайно заради формата му някои го наричат "Трите Дракона". За да видите скалите в цялата им прелест, трябва да се изкачите на съседния гол хълм. Пълната красота на мястото, обаче се разкрива само през пролетта, когато реката е най-пълноводна. Наблизо има аязмо (извор) с бистра и студена вода.

След около 400 м пътят пресича реката и навлиза в ПП „Странджа”, като вдясно от него се намира Резерват “Тисовица”. Насреща се вижда връх Градище (след 3 км се минава вдясно от него), където могат да се видят руините на крепостта Градище, разположена на площ 10000 кв. м., издигната вероятно в началото на VІ в. като част от системата на третата преградна линия, оформена в Странджа – част от Византийската отбрана.

Пътят продължава да се изкачва срещу течението до местността Арнаудски чукар (на 5,8 км от водопада), където отново я пресича и продължава на изток като стръмно се изкачва нагоре (50 м денивелация за 500 м), после завива на юг и наклонът става по-плавен. На 2 км от р. Трионска е отбивката за параклиса “Св. Троица” и “Св. Богородица” с чешма, беседки и маси наоколо. На 2,5 км в южна посока е с. Българи. Днес селото е единственото нестинарско селище в България. Старото му име е Ургари и се смята, че има прабългарски произход. Интересни за посещение са църквата „Св. св. Константин и Елена” (каменна църква, строена през втората половина на ХІХ век.), конака - храма на нестинарите, етнографската сбирка на леля Мара, стари странджански къщи - паметници на архитектурата, параклиса на св. Костадин (1 км югозападно от селото). От село Българи може да се продължи по асфалтовия път към с. Кости и оттам по черен път по поречието на р. Велека да се стигне до устието й при с. Синеморец.

Разстоянието от Приморско до Българи е 41,2 км (13,4 км асфалт и 27,8 км черен път), а денивелацията е 300 м.

 

На 4,2 км от с. Българи в посока Царево е Защитена местност „Марина река”, където може да се мине поинтерпретативната еко-пътека „Живият музей на терциерна Европа”. Пътеката е пешеходна с дължина около 1,2 км към речното корито и началото на ЗМ ”Марина река”, в началото й има поляна с кът за почивка. Маршрутът дава възможност на сравнително малка площ да се наблюдават почти всички вечнозелени колхидски храсти и терциерни реликти, разпространени преди няколко милиона години в почти цяла Европа и оцелели единствено в Странджа след последните заледявания.

Нагоре към с. Изгрев на 1,8 км от екопътеката има чешма, 300 м след нея вляво – разклон за Заслон “50 бука”, който е на 3,5 км по чакълиран път, а на още 400 м вдясно – разклон за Заслон “Балиево”, който е на 1,1 км отстояние.

От с. Изгрев до гр. Царево пътят се спуска плавно надолу.

Разстоянието от с. Българи до Царево е 17,5 км по второстепенния път ІІ-99, а денивелацията е 300 м. Пътят не е натоварен, но въпреки това трябва да се кара с повишено внимание.

 

Ден 4.

Гр. Царево – с. Резово; Разстояние 34,7 км.

 

От Царево се излиза в югоизточна посока покрай къмпинг Нестинарка по пътя към Ахтопол. Пътят е изключително тесен и е в процес на разширение. Имайки предвид големия туристически поток, този път е подходящ за движение с велосипед само извън силния туристически сезон юни-август. Пътят от кв. Василико до с. Варвара се вие 7 км по скалистия бряг, разкривайки прекрасни гледки. В центъра на селото до църквата “Света Великомъченица Варвара” е едноименната чешма. В близост има магазин, заведение за хранене и няколко хотелчета, а може да се намерят и квартири. До средата на XIX в. на мястото, където е разположено днес селото, се е намирал само малък параклис “Св. Варвара”, почитан от жителите на Царево (тогава Василико), Ахтопол, Кости и Бродилово. На запад покрай параклис ”Св. Богородица” и антично селище в м. Белогабер по Аязменско дере има немаркирана пътека към връх Голяма Папия, където могат да се видят останки от крепостта Папия. В района може да се посетят още Антична работилница за каменни котви в м. Даляна – югоизточно от селото при южната акватория на залива, използвана за пристан.

От с. Варвара до гр. Ахтопол пътят следва извивките на многобройните морски заливи с интересни скали и стръмни брегове – безспорно едно от най-красивите места по цялото Черноморие. По средата на разстоянието на р. Папийско дере има чешма (в м. Наково кладенче). Малко преди къмпинг Делфин вляво е ПЗ ”Каспийска костенурка”, където могат да бъдат видяни блатни костенурки.

Разположен на скалист полуостров, Ахтопол е най-южният град по Българското Черноморие. В акваторията на удобния му залив са открити каменни (от тракийската древност и датирани от началото на І-вото хилядолетие пр. Хр.), оловни (от периода на древногръцката колонизация) и железни (от римската епоха и Средновековието) котви. Късноантичният, а по-късно и средновековния град се е намирал на най-високото място на полуострова, където и до днес са запазени части от крепостната стена (на места достигащи 8 м височина и 3,5 м ширина). Не трябва да се пропусне и Църквата “Възнесение Господне”-  изградена в източната покрайнина на града, на височината до самия морски бряг. Тя е еднокорабна,  иззидана от ломен камък с широки измазани с хоросан фуги. Няма точни сведения за годината на построяване, освен отбелязаната в олтара дата – 1796.

От Ахтопол в югозападна посока по стария път тръгва маршрут към Бродилово, който в първата си половина плавно се изкачва към билото през обширни поляни и дъбови гори.

Разстоянието от Царево до Ахтопол е 12,5 км по асфалтов път, а денивелацията – 30 м.

 

От центъра на Ахтопол до моста над Велека по главния път разстоянието е 5,6 км. С велосипеди от пристанището се поема на юг в посока Синеморец по черен път, успореден на асфалтовия. След 2 км пътят се отклонява вдясно към главния и се кара по него до табелата за с. Синеморец, непосредствено след която или 500м след моста на Велека се свива по асфалтов път наляво към новопостроени жилищни сгради, минава се покрай гробището и се разкрива величествена гледка – устието на река Велека с дълга пясъчна коса – едно от най-красивите кътчета дива природа по Южното Черноморие.

В с. Синеморецможе да се посети църквата “Свети Георги”. Тук има интересна икона на Св. Модест - покровителят на земеделците и овчарите, изобразен между две дървета над орач с волове, овчар със стадо, кон и бивол. Недалеч от Синеморец при подводни проучвания в залива “Потамя”, разположен северно от селото, са открити керамични фрагменти от V-IV в. пр. Хр. и от Средновековието. Открити са котви и оловна обковка на древен кораб.

Разстоянието от Ахтопол до Синеморец е 9 км.

От Синеморец по асфалтовия път до разклона към ЗМ „Силистар” (има табела) разстоянието е 6 км и още 700 м по черен път до самия залив. С велосипед може да се кара по черния път покрай плажа Бутамята, да се излезе на главния път и на първата пресечка вляво пак да се свие по черен път през гориста местност до своеобразно кръстовище, на което най-левият път води към залива Липите, следващият – към залива Листи, а десният – към Силистар. ЗМ „Силистар”еедин от красивите заливи по Южното ни Черноморие – прекрасен пейзаж, скални образувания, фиорди, бели понтийски дюни, пясъчна лилия, богато биоразнообразие. В залива се зауства едноименната река.

Разстоянието от с. Синеморец до Силистар по веломаршрута е 6,7 км, а денивелацията е 50 м.

 

От Силистар до с. Резово по асфалтовия път е 6,5 км като може по средата на пътя да се отбиете към нос Кастрич, да карате покрай крайбрежието по черен път, който след 2,5 км отново се събира с асфалтовия. Старите имена на с. Резово са Резбу, Резви, Резви дере, Резве, названия свързани с името на тракийския цар Резос, участник в Троянската война. В миналото селището често е сменяло местоположението си, заради непрекъснатите нападения от кавказките пирати (лази). Днешното Резово е заселено в 1903 г. и веднага е построена новата църква “Св. Св. Константин и Елена”. В околностите му на много места има следи от металургична дейност. В местността Селски дол, на 3-4 км западно от селото, освен рудни разработки има и тракийски могилен некропол.

Устието на река Резовскае на самата граница с Турция – красив залив поделен между две държави, зимовище на водолюбиви птици и ловуващи в морето видри. По поречието на р. Резовска се разкриват редуващи се заоблени хълмове с красиви скални образувания; множество бързеи, преминаващи в тихи речни участъци.

Обща продължителност: 4 дни

Вода и храна: магазини в гр. Бургас, гр. Черноморец, гр. Созопол, гр. Приморско, с. Китен, гр. Царево, с. Варвара, гр. Ахтопол, с. Синеморец, с. Резово.

Екипировка: Велосипед, гуми с комбиниран грайфер за асфалт и черен път, резервна вътрешна гума, лепенки за гума, помпа, комплект инструменти, преден и заден велофар, спортен екип и обувки, дъждобран, каска, дисаги за багаж, спален чувал (може и палатка), карта на района или GPS устройство, очила - слънцезащитни или срещу насекоми, слънцезащитен крем, репелент срещу комари, комплект за първа помощ, предварителна ваксинация срещу кърлежи, туристическа застраховка, фотоапарат.

Сервиз: автосервизи в Созопол, Приморско, Лозенец и Царево.

Нощувка:хотели, вили и къщи за гости в гр. Черноморец, гр. Созопол, гр. Приморско, с. Китен, с. Лозенец, гр. Царево, с. Варвара, гр. Ахтопол, с. Синеморец и с. Резово; къмпинги Градина, Златна рибка, Каваци, Смокиня, Китен, Юг, Корал, Арапя, Силистар

Забележки: 1) Имайте предвид, че в Странджа телефоните често губят обхват.

2) Избягвайте да се движите по главните пътни артерии, където трафикът особено през летните месеци е изключително натоварен, а пътното платно е тясно и не е пригодено за движение на велосипедисти.

3) От май до края на септември в планината има множество мушички и ви съветваме да вземете необходимите предпазни средства, за да не ви досаждат – предпазни очила, кърпа за лице, репеленти.

4) Желателно е да се ваксинирате срещу кримска хеморагична треска и лаймска болест поради наличието на много кърлежи, особенно през пролетните месеци.

5) Бъдете внимателни за нежелана среща със стършели, оси и змии, заредете аптечката си със съответните противоалергични и противовъзпалителни медикаменти при евентуално ухапване.

6) В Странджа е задължително носенето на лични документи, които могат да ви бъдат поискани за проверка от служителите на Гранична полиция.

Виртуална разходка по маршрута
Дължина: 210,900км Продължителност: 4 дни
Терен:  
- асфалт: 144,300км - велоалеи: 1,400км
- черен път: 65,200км - денивелация: 976м

Маршрут и обекти

  • Километър 0
    Километър 0
    42.500700, 27.469000
  • ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ПОДА” И ПРИРОДОЗАЩИТЕН ЦЕНТЪР „ПОДА”
    ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ПОДА” И ПРИРОДОЗАЩИТЕН ЦЕНТЪР „ПОДА”
    42.443958, 27.467075
  • Антична и средновековна крепост и пристанище Порос/Форос
    Антична и средновековна крепост и пристанище Порос/Форос
    42.443855, 27.469091
  • БАКАРЛЪКА (МЕДНИ РИД)
    БАКАРЛЪКА (МЕДНИ РИД)
    42.398133, 27.608978
  • Археологически резерват “Аполония-Созопол”
    Археологически резерват “Аполония-Созопол”
    42.425959, 27.690825
  • Археологически резерват “острови Св. Иван и Св. петър”, община Созопол
    Археологически резерват “острови Св. Иван и Св. петър”, община Созопол
    42.438391, 27.692370
  • БЛАТО АЛЕПУ И ПЯСЪЧНИ ДЮНИ АЛЕПУ
    БЛАТО АЛЕПУ И ПЯСЪЧНИ ДЮНИ АЛЕПУ
    42.366739, 27.708083
  • ПОДДЪРЖАН РЕЗЕРВАТ „ВЕЛЬОВ ВИР” (ВОДНИТЕ ЛИЛИИ)
    ПОДДЪРЖАН РЕЗЕРВАТ „ВЕЛЬОВ ВИР” (ВОДНИТЕ ЛИЛИИ)
    42.299528, 27.711142
  • ТРАКИЙСКО СКАЛНО СВЕТИЛИЩЕ В М. "БЕГЛИК ТАШ"
    ТРАКИЙСКО СКАЛНО СВЕТИЛИЩЕ В М. "БЕГЛИК ТАШ"
    42.302198, 27.768917
  • ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „МÀРИНА РЕКА” – ЕКО-ПЪТЕКА
    ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „МÀРИНА РЕКА” – ЕКО-ПЪТЕКА
    42.115436, 27.761444
  • ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „СИЛИСТАР”
    ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „СИЛИСТАР”
    42.022500, 28.009750
  • СЕЛО РЕЗОВО – УСТИЕ НА РЕКА РЕЗОВСКА
    СЕЛО РЕЗОВО – УСТИЕ НА РЕКА РЕЗОВСКА
    41.974797, 28.029708

Легенда

  • Велоалея или път без движение на МПС
  • Стабилизиран черен път
  • Екстремен черен път
  • Пешеходен или воден маршрут
  • Асфалтов път с минимално движение на МПС
  • Асфалтов път със средно движение на МПС
  • Асфалтов път със завишено движение на МПС

Strandja

Проект: "Зелени коридори" - популяризиране на природното, културно и историческо наследство в региона на Бургас и Къркларели. Договор Ref №: РД-02-29-173/01.07.11

Този интернет сайт е изготвен със съдействието на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България - Турция. Съдържанието на публикациите са отговорност единствено на Община Бургас и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз или от управляващия орган на програмата.