Маршрут №4

Ден 1.

Гр. Бургас – с. Младежко; Разстояние: 57,1 км

Изходна точка на маршрута е центъра на гр. Бургас, минава се покрай Бургаското езеро (Вая), през ж. к. „Меден рудник”, по дигата на Мандренското езеро и се изкачва към Лале баир. Около 2,5 км след дигата има пряк черен път вдясно надолу към пътя Маринка – Димчево и се излиза на ЗМ „Устието на река Изворска”. В с. Димчево има магазин и чешма, оттам се продължава за с. Зидарово през разклона за с. Присад и покрай р. Факийска. Пътят пресича реката преди да влезе в селото. В центъра има голям площад с търговски комплекс. На излизане от селото се завива надясно, пресича се Даръ дере (приток на р. Факийска) и пътят за с. Вършило се събира с този от с. Дебелт през с. Габър. Общата дължина от гр. Бургас до тук е 31,8 км, от които 1,3 км черен път и 3,0 км велоалеи.

Ако началната точка на този маршрут е с. Дебелт, вариантите са два – или покрай входа на Промет през с. Присад (описано в маршрут № 3) към с. Зидарово или покрай крепостта Горното градище през с. Габър. Пътят през Габър е асфалтов с доста дупки и почти няма движение на МПС. Живописно се редуват ниви и горички с плавни изкачвания и спускания. На 2,5 км има отбивка вляво с място за пикник с беседка, детски кът и бунгало. След спускане към р. Факийска пътят се вие покрай останките от строежа на яз. Раков дол. След моста над реката на 500 м преди с. Габър има чешма. В центъра на селото пред църквата пътят завива наляво към вилните сгради. След 3 км плавни изкачвания и спускания пресича пътя Зидарово – Вършило. Обща дължина от с. Дебелт до разклона - 17,1 км.

Оттам до с. Вършило е все плавно изкачване – 185 м денивелация за 9 км. На 1,5 км от разклона има чешма вляво от пътя край поточе. На 2,3 км от нея след моста от другата страна на пътя има още една чешма. А на 300 м от втората вдясно има горски кът с беседка, камина, детски кът и бунгала. С. Вършило е китно странджанско село със стари запазени къщи. В центъра в ниското след църквата “Св. Богородица” (1882 г.) през една къща е магазина с кръчмата, а югоизточно от него има чешма. Оттам се тръгва по асфалтирания път нагоре на изток. След 1,5 км вляво се разкрива чудесна гледка към селото и хълмовете наоколо, а вдясно е отбивката за с. Индже войвода, на която няма указателна табела и трябва много да се внимава да не се пропусне. След 3 км се спуска към останки от пречиствателна станция и строежа на язовир Индже войвода на река Даръ дере. Долината е много живописна, кара се по черен път, който по-нататък пресича реката през брод и се свързва със стария път за с. Индже войвода.

Следва 1 км спускане по калдъръмен път, реката отново се пресича през брод и след 5 км изкачване се излиза на черния път Близнак – Индже войвода. С. Индже войвода е на 1 км наляво, като в центъра му има магазин и чешма срещу храм ”Св. Илия”. Освен църквата в селото можете да разгледате по тесните улички автентичните къщи от края на ХVІІІ и началото на ХІХ век, които са изградени в типичния странджански архитектурен стил. В последните години тук се развива и селския туризъм и може да пренощувате в някоя къща за гости. От разклона на дясно е пътя за с. Младежко. Кара се 4,2 км по почти равен черен път до Босненското било – пътя ІІІ-908 Босна – с.Варовник, който е и северна граница на ПП Странджа. Завива се наляво по него. Кара се 4,5 км по асфалт в много лошо състояние със съвсем леко спускане до разклона за с. Близнак. Има указателна табела от отсрещната страна. В близост до разклона има полуразрушена беседка, а 450 м по-надолу вляво е отбивката за с. Младежко. Указателна табела или маркировка няма, но пътят е широк и трудно може да се пропусне. В началото е изровен от дървосекачите, но после става чакълиран и в добро състояние. Дължината му е 6,2 км и през цялото време се спуска плавно към селото. На приблизително 600 м след отбивката в страни от пътя има чешма в местността Мечи кладенец, а на 1,5 км има разклон, на който се хваща десния път. Кара се по билен горски път, от който се разкриват красиви гледки към с. Евренозово и хълмовете около него. В с. Младежко все още могат да се наблюдават къщи от т. нар. “шаронски стил”. Може да посетите природна забележителност „Пещери и извори на река Младежка”, но до там трудно може да се стигне с велосипед. Излиза се от селото на запад покрай бунгалата на Летище Бургас и се минава по интерактивна екопътека, водеща към изворите, Калето и с. Евренозово. вирове, където може да се изкъпете, ту речни бързеи. Старото й име е Карамлък, което се превежда като Тъмната река. Водата от изворите е лековита и лекува ревматизъм, ставни и сърдечносъдови заболявания.

В района над изворите се намират пещерите „Леярниците” (около 19 на брой), „Брежанка”и др., в които са открити следи от къснобронзовата и ранножелязната епоха (XVIII – XI в.пр.Хр.). Те се обитават от многочислени прилепни колонии, с голям брой ценни видове. На 1,5 км западно от Младежко в местността Голямото кале се намират останките от ранновизантийска крепост – най-голямата средновековна крепост в Странджа. Все още могат да се видят останки от правоъгълните кули, които са били издадени навън. В центъра й се намира пещерата “Калето”, в която е открита керамика от късното Средновековие (ХІІ–ХІV век). На 500 m от нея е крепостта Малкото кале.

Разстоянието от разклона след с. Зидарово до с. Младежко е 25,3 км (от които 14,2 км са по асфалт, а 11,1 км по черен път); времето, за което може да се измине, е 3 ч. и 30 мин.

Ден 2.

С. Младежко – м. Качул; Разстояние: 40,1 км

От с. Младежко се тръгва в източна посока по асфалтов път, водещ до главното шосе І-9 (Е-87) Бургас – Малко Търново. На разклона се продължава вляво в посока Бургас и на 800 м се завива вдясно по маршрута “Зелен коридор – Пътя на реката”, следващ течението на р. Младежка и р. Велека до местността Качул. Маршрутът е с дължина 33 км, а маркировката е бяло-зелено-бяло. Карането е много приятно с лек наклон надолу по реката. Възстановени са само първите 2 от 8-те моста по р. Младежка и се налага да се гази през бродове, но реката е плитка и спокойна. Вляво има отклонения за с. Бяла вода и с. Калово, а с разширяването на долината се появяват и други разклонения и трябва да се следи винаги посоката на реката. По бреговете се намират лонгозни гори, заливани през пролетното пълноводие, остатък от терциерна реликтна растителност. Маршрутът минава южно от ЗМ „Парория”, където се срещат типичните за Странджа евксински растителни видове: кавказка иглика, странджанско вълче лико, колхидски джел и др. Тук се намира и най-възрастното дърво в Странджа – многовековен благун.

Минава се през м. Кукуринкови лъки, където има чешма и възможност за отклонение към пещерите Бъзът-1 и Бъзът-2 (въпреки че са леснодостъпни и бедни на образувания, в тях се влиза с екипировка и квалифициран водач). Малко по-нагоре по склона в ЗМ „Парория” е и параклис ”Св. Пантелей”. След общо 18,2 км по маршрут “Зелен коридор – Пътя на реката” (25,6 км от с. Младежко) пътят стига до местността Тракийски лагер, а малко по-надолу от него е водосливът на реките Велека и Младежка. От лагера са останали само развалини, но спокойно може да се къмпингува на поляната пред него.

От м. Тракийски лагер може да се отиде до с. Стоилово, което е на 8,4 км по стабилизиран път, а денивелацията е 220 м, оттам на запад тръгва маршрутът “Пътя на ясния месец” към с. Бръшрян, а на 3 км на юг по асфалтовия път за гр. Малко Търново е водопадът Докузак. Непосредствено до водопада има туристически заслон с дървени маси и камина. Също така на 3,2 км в западна посока от м. Тракийски лагер се намира м. Петрова нива, южно от която е и ЗМ „Велека”.

От с. Индже войвода до Петрова нива може да се стигне и по алтернативен асфалтов път, като вместо да се отклони към с. Младежко, се продължи по пътя за с. Близнак, оттам към с. Евренозово и с. Звездец, като южно от Близнак може да се видят руините на антична и средновековна крепост, а на 2км след Евренозово по асфалтовия път – долмен. На 200 м след Звездец се завива на ляво към Петрова нива. Минава се покрай параклиса “Господьово манастирче”, местността Чешменски поляни с чешма и заслон с огнище, покрай тракийските могили в местността Махмукьово (на 4км от Чешменски поляни), покрай м. Пърнарът, отбивките за пещерите Голямата въпа и Въпата. Общата дължина на отсечката с. Индже войвода – Петрова нива е 39 км, а пътят е почти полегат – с леки изкачвания и спускания.

От Тракийския лагер се продължава маршрута “Зелен коридор – Пътя на реката” до местността Качул, която е на 14,5 км плавно спускане по р. Велека. Кара се по равен макадамен път, който следва завоите на реката и ту се скрива в горски тунели, ту минава през тучни зелени поляни.

В местността Качул има подходящи места за бивакуване, както и няколко туристически комплекса и вили преди и след пресичането на второстепенния път (ІІ-99) Царево – Малко Търново, за нощуването в които е необходима предварителна резервация. Оттук по течението на р. Велека до устието й през с. Кости и с. Бродилово са 48 км.

От м. Качул на 6 км в югозападна посока и денивелация 260 м по главния път за Малко Търново може да се посети Природна забележителност „Каменска бърчина”, която представлява комплекс от интересни образувания на редки за Странджа конгломератни скали сред впечатляващи панорамни гледки. Една от скалите е с форма на гъба, в чиято основа има тесен процеп “провиралище” за изчистване от греховете. Върху друга скала, на високо, целодневно огрявано от слънцето място, са издълбани “соларни кръгове”, свързвани със слънчевия култ и бог Аполон, а кръгли жертвеници, издълбани почти навсякъде по скалите, са били използвани за приготвяне на „свещено вино” и за извършване на жертвоприношения чрез възлияние на течности (вода, мляко, вино, кръв).

На 7,3 км в североизточна посока и 240 м денивелация се намира с. Граматиково, където може да се види интересна интерактивна експозиция “Горска сбирка” на ДПП „Странджа”, паметника на загиналите преображенци, църквата “Св. 40 мъченици”, трако-римско светилище в м. Тумбата, както и параклисите в близост до селото.

Ден 3.

М. Качул – с. Кости; Разстояние: 21 км

От м. Качул маршрутът минава южно от р. Велека (по десния й бряг) по асфалтов път вляво от горски дендрариум с екзотични и реликтни растителни видове, покрай параклиса “Св. Богородица” с чешмата до него и продължава по макадамения път по живописната долина по течението на р. Велека към с. Кости като се кара по живописния й каньон през старите дъбово-букови гори.

На 5,3 км е отбивката за Индипасха – тракийско оброчище с лековит извор. Тук могат да се видят редица вечнозелени растения – джел, лавровишня, странджанско бясно дърво, волски език, рускус – тук е и най-западната точка на разпространение на странджанската зеленика.

По чакълирания път покрай Велека на 4,1 км надолу по течението на реката през Жельов пряход може да се пресече към с. Граматиково, което е на 7,4 км и 250 м изкачване.

След още 3,7 км вдясно е разклона за Влахов дол, а на 1,8 км от там по маркиран черен път покрай дола се стига до най-святото за нестинарите място – Голямата аязма. Там в неделята преди 3-ти юни жителите от петте нестинарски села – Бълраги, Кости, Бродилово, Граматиково и Сливарово се събират след поклонническо шествие.

До с. Кости остават още 7,2 км по макадамен път. На няколко места покрай пътя има изградени беседки с маси и пейки за отдих (до моста след отбивката за Влахов дол, до водопадчето на 1,5 км оттам и след кравефермата). Общата дължина на отсечката от м. Качул до с. Кости по долината на р. Велека е 21 км по предимно равнинен терен.

Ви около село Кости, заобиколено от планински хълмове, обрасли с вековни гори, има какво да се види. Известно е като едно от първите нестинарски селища в региона. Старите къщи от 19 век в типичен местен стил оформят неповторимия облик на селото. Не трябва да се пропусне църквата “Св. Св. Кирил и Методий” в центъра със забележителния й дърворезбован иконостас. В центъра може да се получи по-обстойна информация за пътеките от таблата и местните жители. На площада има смесен магазин и заведение, а срещу него, вдясно от църквата, е чешмата.

До параклис ”Св. Богородица” се минава по въжен мост над р. Велека, пресичат се крайречните ливади и се включва в чакълиран път, следващ течението на реката в местността Крейнеро, където има заслон и чешма. Продължава се по пътя сред обширни масиви от букови гори със зеленика и след 3 км се отклонява на изток (вдясно) към билото и се спуска към Богородишки дол. Там има малък причудлив вир с водопад и е изградена дървена площадка за отдих. Маркировката е жълто-синьо-жълто и бяло-зелено-бяло. В близост е и най-старото буково дърво в Странджа – на 800 г.

За природната забележителност “Св. Илия” – 14 вековни дъба, с параклис и аязма – се кара по асфалтовия път в посока с. Българи и 2-3 преки преди края на селото се завива вляво към Велека. Маркировката е бяло-синьо. Тук на 20 юли, в деня на Св. Илия, се празнува празника на селото.

Към с. Българи може да се стигне през м. Дядо Вълчо, ЗМ ”Пирен” и 4,2 км по ІІ-99 в посока Царево да се кара към Защитената местност „Марина река”, а на връщане от Българи да се слезе по основния път през Резерват ”Силкосия”.

За Светилището “Св. Марина” се тръгва по стария път за с. Сливарово, който започва по десния бряг (южния) на Велека срещу течението (обратно по пътя за Качул) като 300 м след моста се отклонява вляво покрай бившата дъскорезница по асфалтов път.

Ден 4.

С. Кости – с. Синеморец; Разстояние: 27 км

Маршрутът продължава от с. Кости към Устието на р. Велека, като се тръгва от центъра покрай чешмата на изток по широк асфалтов път, който минава по левия бряг на реката покрай ЗМ ”Кълката”. 4 км след началото асфалтовият път завива наляво към м. Дядо Вълчо, а към с. Бродилово продължава черен път направо, който е възможно на места през пролетта да е залят с вода. Маркировката е бяло-синьо-бяло. Пътят последователно минава покрай заслон в м. Певтич, чешмите Казепов и Рашов извор, пресича р. Еленица и излиза на пътя Царево – Бродилово точно преди моста в началото на селото. Тук може да се посети църквата “Св. Панталеймон”, строена през 1911 г., паметник на културата, в която се намира един от последните резбовани иконостаси в Странджа, шедьовър на местния резбар – учителя Янис. Селото е опасано от множество параклиси и свещени извори (аязми) и е било един от центровете на странджанското нестинарство. Сега се развива туризма. Северно от Бродилово се намира връх Голямата Папия, където могат да се видят останки от крепостта Папия (стига се от отбивка по асфалтовия път към Царево).

От селото се излиза в източна посока, пътят се разклонява като на ляво тръгва пешеходния и конен маршрут за Ахтопол, а на дясно по долината на р. Велека сред лонгозни гори и обширни букови масиви със зеленика под тях, продължава маршрута за устието. Указателни табели няма. Маркировката е бяло-синьо-бяло.

Бреговете на реката са обрасли в тучна растителност. След около 6 км по течението в местността Царското кладенче се навлиза в ЗМ ”Устието на р. Велека” – долното течение на реката, което е плавателно. Коритото й се разширява, бързоструйните й води се успокояват и започват да се гънат в живописни меандри. На 9км от Бродилово в месността Палихора има заслон с чешма.

За да се стигне до самото устие на р. Велека се качва по моста на главния път за с. Синеморец и на 500 м след него се свива по черен път наляво, от където се разкрива величествена гледка - едно от най-красивите кътчета дива природа по Южното Черноморие. По стръмна пътека се слиза до долу покрай чешмичка и кът за отдих в дерето.

Дължината от с. Кости до устието е 27 км (предимно по стабилизиран черен път, а 900 м са по асфалтовия път преди Синеморец) и може да се премине в рамките на 1 ден.

Обща продължителност: 4 дни

Вода и храна: в магазините в селата Дебелт, Присад, Димчево, Твърдица, Габър, Зидарово, Вършило, Индже войвода, Младежко, Стоилово, Граматиково, Кости, Бродилово, Синеморец.

Екипировка: велосипед, гуми с комбиниран грайфер за асфалт и черен път, резервна вътрешна гума, лепенки за гума, помпа, комплект инструменти, преден и заден велофар, спортен екип и обувки, дъждобран, каска, дисаги за багаж, спален чувал (може и палатка), карта на района или GPS устройство, очила - слънцезащитни или срещу насекоми, слънцезащитен крем, репелент срещу комари, комплект за първа помощ, предварителна ваксинация срещу кърлежи, туристическа застраховка.

Сервиз: гр. Бургас, гр. Малко Търново срещу сградата на Гранична полиция.

Нощувка: с. Вършило - Горски кът (тел.++359/898649383); с. Индже войвода - къщи или стаи за гости; с. Младежко - бунгалата на летище Бургас, вили, къщи за гости (на една от тях - тел. +359/887397965); м. Качул - Туристически комплекс (тел. +359/887 825 734), вила Бохеми (тел. +359/888 963676), вила Качул (тел. +359/885 948 883); с. Кости - къща за гости Силкосия (тел. +359/876 413402), къща Панговски; с. Българи - къщи за гости (вила “Георгиеви”); с. Граматиково - вили и къщи за гости; с. Бродилово - вили и къщи за гости; с. Синеморец - хотели, вили и къщи за гости.

Забележки: 1) Имайте предвид, че в Странджа телефоните често губят обхват.

2) Маршрутът преминава през отдалечени и слабо населени местности и може с часове или дни да не срещнете хора, които да ви се притекат на помощ при нужда.

3) От май до края на септември в планината има множество мушички и ви съветваме да вземете необходимите предпазни средства, за да не ви досаждат – предпазни очила, кърпа за лице, репеленти.

4) Желателно е да се ваксинирате срещу кримска хеморагична треска и лаймска болест поради наличието на много кърлежи, особенно през пролетните месеци.

5) Бъдете внимателни за нежелана среща със стършели, оси и змии, заредете аптечката си със съответните противоалергични и противовъзпалителни медикаменти при евентуално ухапване.

6) В Странджа е задължително носенето на лични документи, които могат да ви бъдат поискани за проверка от служителите на Гранична полиция.