Средновековна крепост Русокастрон и светилище „Русината дупка”

Община Камено, с. Русокастро, локализира се на 20 км от гр. Бургас:
5 км по републиканския път Бургас-Лесово до разклон при  Константиново /ст.Новоселци/ и 15 км от с.Русокастро.

Средновековна крепост Русокастрон и светилище „Русината дупка”

История

Крепостта Русокастро е изградена в V в. на стратегическа височина – природен феномен, която контролирала най-важните пътища в Североизточна Тракия - между севера и юга, от всички източни проходи на Стара планина и Северното Черноморие към Босфора и Константинопол. Най-ранните писмени данни за съществуване на селище тук идват от един епиграфски паметник от VІ в. с посветителен надпис за византийския пълководец Юстин. Според българския историк проф. Бешевлиев вероятно той е правнук на византийския император Юстин І / 518-527г/, водил най- тежките войни с аварите.


За първи път името на Русокастро се споменава от арабския географ Ел Идриси в неговата „География на света” , като голям и многолюден град. С това име градът влиза и в описанията на византийските летописци, свързани главно с историческите събития през ХІV в.


На 18 юли 1332г. Русокастро става сцена на грандиозна битка, завършила с победата на българския цар Иван Александър над византийската армия, предвождана от император Андроник.
Крепостта е разрушена при османските походи през 1443 г. Тя е една от най-големите крепости в  Югоизточна България, която ІХ-Хвек охранява  старобългарската граница Еркесия.
В крепостта се намирал манастира „Св. Георги”, чието създаване се отнася още в V-VІ в. Върху останките му през 2007 г. беше възстановена манастирската църква „Св.Георги Победоносец с дарения на  фондация „Русокастрон”.
Светилището "Русина дупка" е било създадено през  ІІ-ро хилядолетие преди Христа от траките. То било посветено на Богинята-майка.


Народната традиция в  селото е запазила стари песни и легенди свързани със страшен змей, който живеел в пещерата. Той се влюбил в хубавата мома Руса/ Русалия и я отвлякъл в пещерата. Нейните сълзи се стичали по скалата и напълнили малко кладенче, което и до днес се счита за лековито.

Опазване

Недвижима археологическа културна ценност от национално значение.Тук се провеждат археологически проучвания от 2006 г. до сега.
Общата площ на крепостта е около 300 дка.
Посетителите могат да разгледат разкритите части от крепостната стена, цитаделата /средновековен замък, западната порта, църквата „Св. Георги Победоносец” на горната тераса на хълма.
По пътека, която тръгва от църквата се стига до пещерата-светилище „Русина дупка”.
Интересен елемент е екстремно изкачване от северното подножие до крепостта. Това може да стане през открития през 2010 г. таен проход, използван от защитниците на крепостта за водоснабдяване от реката и изненадващи атаки срещу нападателите.
Обектът се нуждае от провеждане на реставрация и експониране на проучените обекти. Изграждане на инфраструктура за достъп, водачи, беседи и др. форми на информиране.


Интерактивни форми, състезания с коне, бойни изкуства, туристическо ориентиране, екстремно катерене, спелеология и др.
Възстановяване на старите традиции за честване на Гергьовден на терасата пред църквата ”СВ.Георги Победоносец”, курбани за здраве, нар. борби, хора и др.

Описание на мястото

Крепостта и светилището се намират на висок хълм на 3 км северно от селото. Край него от три страни обикаля река Русокастренска. Крепостта е на най-високата част на хълма и до нея се стига по обиколен черен път или по изсечена в скалите пряка пътека от юг.
Древното светилище  е създадено в малка карстова пещера, отворът на която е на северната, стръмна  страна на хълма. До него може да се достигне по оформена в скалата стълба и обезопасена пътека през територията на крепостта.

Маршрути към този обект

Проект: "Зелени коридори" - популяризиране на природното, културно и историческо наследство в региона на Бургас и Къркларели. Договор Ref №: РД-02-29-173/01.07.11

Този интернет сайт е изготвен със съдействието на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България - Турция. Съдържанието на публикациите са отговорност единствено на Община Бургас и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз или от управляващия орган на програмата.