СЕЛО ЗАБЕРНОВО И ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ПАРОРИЯ”

Селото се намира се на 4 км южно от главния път Босна – Визица - Папазова нива, който е отклонение от основния път Е87. Отстои на 61 км от гр.Бургас и на 41 км от гр. Малко Търново.
Координати: 42°06’07.65” С, 27°33’43.96” И; 263 м н.в.

СЕЛО ЗАБЕРНОВО И ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ПАРОРИЯ”

История

В околностите на селото има множество тракийски и антични паметници – долмени от Х в. пр.Хр., както и могилни некрополи. Тук се намира едно от средоточията на тракийски мегалити. Частично западен е долменът в местността Тумбата на 2 км северозападно от селото. На 1 км от него в местността Лъгът могат да се видят още 2 долмена. Друг мегалитен паметник в местността Мильов рът е преобразуван в параклиса „Св. Дух”. На 4 км югоизточно от Заберново, на завой на реката Стръмница, са локализирани останките на ранновизантийска крепост. В местността Рупите се забелязват следи от металургична дейност. Според Горо Горов, в околностите на Заберново до ХІV век се е намирал Парорийският манастирски комплекс на Григорий Синаит, основател на исихазма.
Под името „Заборна” селото фигурира в регистъра на окръг Анхиало от 1731 г. С това име се споменава и през втората половина на ХVІІ в.

През 1821 г. жителите на селото участват в хетерията. Двама от най-изявените били убити след разкриване на заверата. Имат дял и в четата, организиран през 1829 г. от Сойко Мавруди и Вълкан от Чанакчи (Старо паничарево). Вероятно това е причината, след Одринския мир (2.09.1829 г.) цялото село от 150 къщи да се изсели в Южна Русия. След две години при амнистия част от тях са се завърнали.
По време на Преображенското въстание в 1903 г. Заберново е част от Стоиловския революционен участък. Селото е освободено след Балканската война от 1912 г. При преброяването през 1926 г. в селото има 72 къщи и 333 жители, 30 от които бежанци от Източна Тракия.
Днес населението е 103 жители по данни от 01.02.2011 г.

Описание на мястото

Старо име на селото е Заборна – с тракийския езиков остатък „-берна”, -перна”, което значи „пълен, богат, изобилен”.
Селото е разположено е в подножието на билото Босна – Уграш, под възвишението Бисама. Уграшкото възвишение е водораздел между странджанските реки Дуденовска и Зелениковска (на север), Оряшка (на изток), Стръмница и Заберска (на юг). Уграш е всепризнато хайдушко сборище, на което се срещали четите на Индже и Страти войвода.
Заберново е родното място на популярния в началото на ХХ век детски писател Дядо Благо (Стоян Русев) и на най-известния странджански краевед и фолклорист Горо Горов.
Селският събор е в деня на Голяма Богородица (28 август).

ЦЪРКВА „СВ. ЛУКА”
Най-старата оцеляла селска църква във вътрешността на Странджа. Датирана е от ХVІІ век, паметник на културата. Ниска, вкопана почти наполовина в земята. Стените са изградени от ломен камък. Абсидата е украсена от външната страна с тухлен орнамент „вълчи зъб” и бигорен блок с релефен равномерен кръст. В олтарната част са вградени пет ниши, като по средата има кръгъл прозорец с решетка от две кръстосани пръчки.

Откритото преддверие и стаичката за училище са от по-късен строителен период (ХІХ в.). Днес стаичката, тип килийно училище, е реконструирана и пригодена за туристически посещения.

ПАРАКЛИСИ

• „Св. Петка” - разположен на 5 км северозападно от селото. Построен е през 1869 г. на място, на което се предполага, че през Средновековието е съществувал едноименен манастир.

• „Св. Георги” – намира се на около 2 км южно от селото. В олтара е вградена плоча с изображение на тракийския конник.

• „Св.Дух” – на 1 км източно от Заберново, в съседство с долмен.

ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ПАРОРИЯ”
Намира се между стръмните долини на Заберска река и Казански дол, между селата Калово и Заберново. Вековната й гора, руините от средновековни манастири и пръснатите в околностите десетки параклиси, я правят една от най-ценните територии в природен парк „Странджа”. Особен интерес предизвиква легендата за средновековния парорийски манастир на Григорий Синаит, откъдето идва и названието на местността - Парория.
Главна заслуга за обявяването й има един от най-видните етнографи, фолклористи и изследователи на Странджа – Горо Горов.

Категория: Защитена местност ПАРОРИЯ
Площ: 988.6 ха
Местоположение: Област: Бургас, Община: Малко Търново, Населено място: с. Заберново, с. Калово
Документи за обявяване: Заповед №.845 от 31.10.1991
Цели на обявяване: Запазване територия заета с девствена дървесна растителност (горски насаждения) съчетана с културни ценности
Режим на дейности:
1. Забранява се строителство и всякакви други дейности, с които се изменя естествения облик на местността или водния и режим
2. Забранява се внасяне на нехарактерни за района растителни и животински видове
3. Забранява се сечи, освен санитарни
4. Забранява се паша на кози и свине
5. Забранява се безпокоене на птиците през размножителния им период, разваляне на гнездата, събиране на яйцата и малките им
6. Забранява се събиране на билки, бране на букети, унищожаване на диворастящи растения

Припокриване (частично или пълно):
1. Природен парк: СТРАНДЖА
2. ЗЗ по директивата за птиците: Странджа

ВЕКОВНИ ДЪРВЕТА:
• В района на защитена местност „Парория” е най-дебелото и вероятно най-възрастното (около 1000 години) дърво в Странджа – дъб благун (в м. Тумбата).

• В м. Тулпан е вековният дъб, с обиколка 5.30 м и височина 24 м.

• Интерес представлява и вековният източен бук в м. Разклона, северно от с. Заберново, съхранил на кората си надписа на Божко войвода от края на ХІХ в.

Маршрути към този обект

Проект: "Зелени коридори" - популяризиране на природното, културно и историческо наследство в региона на Бургас и Къркларели. Договор Ref №: РД-02-29-173/01.07.11

Този интернет сайт е изготвен със съдействието на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България - Турция. Съдържанието на публикациите са отговорност единствено на Община Бургас и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз или от управляващия орган на програмата.