СЕЛО БРЪШЛЯН

Намира се на 14 км северозападно от гр. Малко Търново и 64 км от гр. Бургас, на 1 км от главния път Звездец - Малко Търново.
Координати: 42°02’46.70” С, 27°25’40.61” И, 318 м н.в.

СЕЛО БРЪШЛЯН

История

Селото е носело името Сърмашик и с това име е влязло в историята. През него минават малките рекички Панталейска и Чурка, преди да се влеят в р. Катун. Сегашното селище датира от края на 17 и началото на 18 век, след като жителите на трите колибарски селища - Юртет, Селище и Живак слизат и се заселват в мястото на най - старата част на селото „Долна махала”. В миналото Бръшлян е бил силен скотовъден център. А в цялата околност могат да се открият следи от древно човешко присъствие – долмени, могили и светилища. От края на ХVІІ в. е селската църква „Св. Димитър”. Близо до южната черковна порта е издигната камбанария. В онези времена цялото село се състояло от едноетажни къщи, които специалистите наричат двуделни. През ХІХ в. местният първенец Атанас Курбелов организирал производство на дървени въглища, които изнасял чак в Цариград.

Възраждането вляло свежа кръв в живота на селото. През 1870 г. оттук бил изгонен последният гръцки свещеник Константин и на следващата година било открито килийното училище, превърнато днес от будните жители в музей. По стара възрожденска традиция училището било изградено в черковния двор, но като такова е функционирало само няколко години. По-късно за школо с четири класни стаи била адаптирана стара сграда близо до черквата. В началото на миналия век била построена нова голяма училищна сграда.

Някогашното население на селото имало силни потомствени връзки и било обединено в две основни групи – малкотърновска или рупска и факийска, наричана още тронкска. Това е причина и за двата типа архитектура. Сравнително голямата отдалеченост от други селища е дала възможност тук да се съхрани средновековният вид българско жилище. Според специалистите, най-старият тип къщи е оформен някъде около ХVІІ в. Той е представен от Куртовата къща, която е от т. нар. стари „земълни” къщи. Двуетажните къщи в Сърмашик се появяват през първата половина на ХІХ в. Приземният им етаж служел за обор а на втория се живеело. Към края на този век в селото прониква и модата на т.нар. „черноморски къщи”, адаптирани за нуждите на местните търговци и чорбаджии. Местната къща си останала сравнително бедна, както е бил беден и животът на местните. Независимо, че при строежите тук дървото се използвало навсякъде, резбарското изкуство така си останало неразвито, ако не смятаме редките и пестеливи опити за украса на някои детайли. В битовите традиции на странджанци от края на ХІХ в. почти всички къщи дори били без прозорци, а вентилацията и осветлението им било единствено през вратите.

Бръшлян не се е докоснал до големите постижения в архитектурата на нашето Възраждане. Основен бил принципът да се избягва показването на всичко, което би могло да привлече погледа на върлуващите векове наред в целия странджански район разбойнически банди. Като се започне от каталонските наемници на император Андроник, та през турските и кърджалийските банди и до грабителските набези на черкезките заселници, местните хора имало от какво да се страхуват.

Село Бръшлян има героично историческо минало в годините на турското робство. Бръшлянци са дали жертви както при Хетерията (Гръцкото национално –освободително движение) през 1821 година, така и по време на Преображенското въстание (1903г.). През селото е преминавал и Васил Левски, като къщата, в която е нощувал е запазена и днес. Тук е станала и знаменитата Сърмашишка афера, в която падат първите жертви на Преображенското въстание. На 2 април 1903 г. Балювата къща (сега архитектурен и исторически паметник) е била обградена от турска войска. В престрелката загинали войводата Пано Ангелов и четника Никола Ривашола. Турците взели три волски каруци от селото. В двете натоварили убитите седем свои войници, а в третата – труповете на въстаниците, които искали назидателно да показват по местните села. Арестувани били много бръшлянци. Част от тях успели да избягат, но 11 били заловени и откарани в Малко Търново. Опитът да бъде организирана засада на моста на Аи дере, за да бъдат освободени, излязъл неуспешен и те били осъдени на 15-годишна каторга в крепостта Паяс кале в Турция.

Събитието вдъхновило лозенградския войвода Яни Попов да съчини странджанската „марсилеза” „Ясен месец веч изгрява”. Жителите на селото участват активно и в самото въстание. При потушаването на въстанието Сармашик силно пострадва. Всичките 150 къщи са ограбени, а населението е избягало.

Село Сърмашик е присъединено към България през 1913 година след Балканската война. От средата на 20 век голяма част от жителите се изселват към Малко Търново, а по-късно и към Бургас. От 650 души през 1926 година, днес населението е намаляло на 44 постоянни жители, но и доста приходящи. Много от днешните жители на Малко Търново са от Бръшлян. Бръшлян е обявен за архитектурно-исторически резерват с постановление на Министерския съвет от 16.02.1982 година. Има над 80 паметника на културата. Запазени са образци от развитието на странджанската къща през последните 300 години. С усилията на местното Дружество за защита на природното и историческо наследство „Бръшлян” и Кметството са реставрирани килийното училище, параклисите „Св.Пантелеймон” и „Св.Лефтера”, камбанарията на църквата „Св.Димитър” и е направена етнографска сбирка.

Описание на мястото

Бръшлян е най-автентичното сред всички села в Странджа. Не случайно още през 80-те години на миналия век е обявено за архитектурен резерват. Специфичната атмосфера, съхранената типична архитектура и съграждането на ново строителство със спазването на определени правила (изисквани заради статута на селото) са гаранция, че това е едно специално място, което не може а бъде забравено. Бръшлян е чудесен пример за това как инициативни хора могат да се възползват от историята и да я впрегнат в своя полза, но като вложат сърце, усилия и време.

Още в средата на 90-те години с обявяването на Природен парк местните хора, водени от своята будна кметица започват активна работа за превръщането на селото в привлекателна дестинация за посетители първо от Бургас, а по-късно и от цялата страна. Усилията на местните хора не остават незабелязани и Бръшлян се превръща в един от най-успешните примери на местна инициатива (подкрепена от Дирекцията на природен парк Странджа и неправителствени организации), водеща до местен просперитет.

Всяко лято селото се посещава от стотици туристи за еднодневна визита (почиващи по Черноморското крайбрежие), стаите за гости се пълнят с почиващи за по-продължителен период. Предлага се разнообразна фолклорна програма, странджански гозби и напитки. Жените винаги търсят начин да разнообразят предлагането за туристите. Маркирани туристически пътеки ще ви отведат до едни от най-красивите кътчета в околностите на селото, при вековни дървета, параклиси, долмени, могилни некрополи или находища на редки растения, като например дивите орхидеи в местността Гогово, „Пътят на ясния месец” и др. Землището на селото граничи с резерват „Витаново” и с долината на р. Велека. В местностите Двата вриса, Борилото, Кобареловата воденица и Св. Пантелеймон са изградени заслони, които предлагат чудесна възможност за пълноценен отдих сред природата. Параклисите наоколо са добра възможност за кратка разходка и семеен отдих. Фолклорната програма и посещенията на музеите в селото ще задоволят културните интереси на по-любознателните туристи.

На 9 август е празникът на с.Бръшлян, когато местните хора честват своя патрон - Св. Пантелеймон.
Бръшлян е място, в което се завръщаш отново с удоволствие заради особената смес от атмосфера, хора, гостоприемство и човешки отношения.

Забележителности на с. Бръшлян:
• Църква „Св. Димитър” - на мястото, на което в края на ХVІІ век е издигната църквата, в древността се е намирало тракийско светилище. Счита се, че то е било посветено на бога на плодородието и виното Дионис, и на гръмовержеца Зевс. Църквата е представител на местната възрожденска култова архитектура. През 1975 г. е обявена за паметник на културата, а през 1982 г. за архитектурен паметник с национално значение. Уникалната камбана от първата половина на ХІХ в, излята в гр. Ярославл – Русия, може да се види и днес. Храмът е вкопан в земята и в миналото е бил ограден със зид, висок около 2.50 м. Централното вътрешно пространство е вкопано, за да се получи вътрешен простор. Отвън е потърсено ефектно оформление на фасадите с помощта на добре издялани блокове от бигор. Откритото преддверие (нартика) с помещението за килийно училище са пристроени около 1870 г. В амвона на църквата е вграден мраморен жертвеник на Зевс-Дионис с надпис на старогръцки език.

• Килийно училище - архитектурен и културен паметник. Помещава се в пристройката към църквата „Св. Димитър”. Училището е основано през 1871 година, след като България получава църковна независимост. В първите години от съществуването си там били обучавани само 12-13 годишни момчета, които овладявали българското четмо и писмо и пригласяли на свещеника по време на църковните служби. Днес малката стая е реставрирана в онзи първоначален вид, когато децата седели не по чинове, а на земята върху кожи, и вместо на черна дъска, пишели с пръчици върху затоплени восъчни плочки.

• Етнографска къща-музей - 150 годишната сграда е запазена в автентичен вид както външно, така и по отношение на вътрешната уредба на помещенията. По своята архитектура представлява възрожденска двуетажна къща с каменно приземие и дървен етаж. Музеят дава представа за особеностите на бита и занаятите в с. Бръшлян от втората половина на ХІХ в. до първата половина на ХХ век. В голямата стая на втория жилищен етаж се намира типичното огнище, изградено от камък към стената (баджа). Приземният етаж (дам) в миналото е служел за обор на домашните животни. Днес е превърнат в стая на занаятите, в която всеки посетител може да види автентичен стан и се опита да тъче.

• Музей на традиционния бит и култура на Бръшлян - посветен е на традиционното земеделие от епохата на Възраждането. В специално изграден навес и по целия двор са експонирани стари земеделски инструменти, използвани от странджанци в миналото. В затворената част на музея има поставен стан и различни образци от бита и живота на бръшлянци, дарени от местните хора. Жените от местното дружество демонстрират обичайните занимания в дългите зимни вечери – предене, плетене, пеене и други, характерни за женската седянка. Дворът на музея често се оказва тесен да събере хората, които туристите вият, заедно с местните жени и типичните странджански игри, които играят – филек, наричане и др.
Всички споменати по-горе забележителности се обслужват, отварят и интерпретират от жените от местното дружество за развитие на с.Бръшлян (за контакти Сийка Янкова).

• Балюва къща - архитектурен и исторически паметник. Построена е през XIX век. Типична странджанска жилищна архитектура. Приземният етаж е от ломен камък и кал с два дървени пояса. Вторият етаж е от дърво.

• Параклис „Св. Пантелеймон” - намира се на 1 км южно от Бръшлян, има много вековни дървета край него, както и заслон с маси, пейки и огнище.

• Параклис „Св. Марина” - намира се в източния край на с. Бръшлян.

• Параклис „Св. Петка” - намира се на около 2 км на изток от село Бръшлян.

Маршрути към този обект

Проект: "Зелени коридори" - популяризиране на природното, културно и историческо наследство в региона на Бургас и Къркларели. Договор Ref №: РД-02-29-173/01.07.11

Този интернет сайт е изготвен със съдействието на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България - Турция. Съдържанието на публикациите са отговорност единствено на Община Бургас и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз или от управляващия орган на програмата.