ГРАД МАЛКО ТЪРНОВО

Намира се на 75 км южно от Бургас, на 60 км югозападно от Царево, на 470 км югоизточно от София и на 9 км от границата с Република Турция, където е единствения за целия район действащ Гранично-контролен пропускателен пункт (ГКПП). През М.Търново преминава международен път, който свързва страните от Европа с тези от Близкия Изток.
Координати: 41°58’46.80” С, 27°31’25.75” И, 344 м н.в.
Главни транспортни артерии към Малко Търново са:

  • Главен път: Бургас - разклон "Пода" - с. Маринка - с. Крушевец - местност "Босна" - с. Звездец - Малко Търново
  • Бургас - Царево - с. Българи - с. Граматиково - Малко Търново
  • Харманли – Тополовград – Елхово – Болярово – Тагаревско харче – с. Варовник – м. Босна – с. Звездец – Малко Търново

Общественият транспорт се осъществява чрез транспортни фирми от Бургас и Малко Търново. За съжаление няма обществен транспорт между М.Търново и Царево. Най-близко разположения град от турска страна е Къркларели (Лозенград) на 45 км.
Градът е разположен в средата на котловина.

ГРАД МАЛКО ТЪРНОВО

История

Жителите на град Малко Търново и селищата от региона са потомци на старо българско население. В отколешно време те са живели в малки селища и колибарски поселения около днешното Малко Търново. Това се потвърждава от наличните документи и научни изследвания. За това свидетелстват и топонимичните наименования на местностите в района, както и типично българските кръщелни имена, съхранени в запазените църковни регистри.
Според някои името на селището се обяснява с изобилието на бодлив трън по тези места. Първоначалното Тръново се е видоизменило на Търново, а за да се отличава от старата българска столица, му прибавили „Малко”.
По-старо име не е запазено, въпреки че селището съществува още през античността (ІV - ІІІ в.пр.Хр.). Тук е имало металургичен център, числящ се към територията на Бизия (дн.гр. Визе в Турция), последната столица на тракийските царе.
Голям прелом в културно и икономическо отношение настъпва през 330г., когато император Константин премества столицата на империята от Рим в Константинопол. По този начин Странджа от периферна планина се оказва в непосредствена близост до новия стопански, икономически и културен център. Като най-близко и мащабно средище за добив на руда, планината поема цялото снабдяване с метал за нуждите на новата столица. Само на територията на община Малко Търново са открити около 70 древни рудника, а в околностите на самия град – четири пещи за топене.
В района на града са открити редица паметници – мегалити, могилни некрополи, антични сгради, крепост, разкриващи важното значение на селището през тракийската и римска епохи. В открит в м.Мишкова нива четиристранен мраморен жертвеник се говори за старото рударство в този край. Този паметник и редица други следи свидетелстват, че около Малко Търново се е намирало средището на римската металодобивна индустрия в Странджа.
В сегашния си вид град Малко Търново възниква през 1628 г. През първите два века силно развитие получава скотовъдството, което е основен поминък за населението чак до началото на ХХ век.
Жителите на Малко Търново преживяват две големи преселения. Първото е предизвикано от кърджалийските върлувания. Второто преселение е след Руско-Турската война през 1829 г. Но най-голямо по мащаби е преселението след Освобождението през 1878 г., когато градът остава в границите на Османската империя. Изселванията са толкова големи, че едва в 1900 г., българското население в Лозенградско и Малкотърновско достига числеността си отпреди войната.
Най-важно събитие от по-новата историята на града остава неговото превръщане в просветно средище и в център на революционните борби. В началото на 19 век в Малко Търново е открито килийно училище, през 40-те години на XIX век - светско, а тридесет години по-късно - и девическо. През втората половина на XIX век Малко Търново бил хубав и богат град с население с близо 8000 жители - българи. Българският дух, обичаи и традиции ревностно се поддържали. През 1902 г. в града е открит салон за театрални представления. След Берлинския договор, последвал Руско-турската освободителна война Малко Търново остава в пределите на Османската империя. Цялата Малкотърновска околия участва активно в Преображенското въстание (1903). Тук действа Околийски революционен комитет, пребивават Гоце Делчев, Михаил Герджиков и Георги Кондолов. Градът е дал голям брой революционни дейци като Стамат Икономов, Дико Джелебов, Войно Роянов, Лефтер Мечев и др. Малкотърновци са достойно представени и на конгреса, състоял се на Петрова нива.
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Малко Търново силно пострадва. Селото брои около 1200 къщи, повечето от които са ограбени, над 5 000 жители са принудени да избягат, има и много убити.
Окончателното присъединяване на Малко Търново към пределите на българската държава става след Балканската и Междусъюзническата войни – на 25 октомври 1913 г.

Описание на мястото

Малък, но особено привлекателен е единственият град в сърцето на българска Странджа. Разположен е в карстова котловина между реките Резовска и Меча река, обграден от високи гористи възвишения.
Населението е 2447 жители (по данни от 01.02.2011 г.), но градът има голямо средно общообразователно училище, в което се учат децата от целия регион. Лековити извори и аязми, паметници от историческото и културното наследство предават неподражаем облик на града и привличат тук множество туристи от страната и чужбина. Спокойствието, близостта до запазената и уникална природа, разнообразието от маршрути и забележителности около М.Търново го превръщат в предпочитано място за почивка. Климатът тук е особено подходящ за лечение на белодробни заболявания и градът се посещава от много хора и особено деца с подобни проблеми.
Днес градът е изходен пункт към селата Бръшлян, Стоилово, Сливарово, Граматиково, а също за посещения на обекти в съседна Турция: гр. Къркларели (Лозенград) - областен център; гр. Визе – централната резиденция на тракийската династия Асти (Бизия), с останки от единственият древен амфитеатър на територията на Странджа (ІІ в.сл.Хр.), от древна крепост, църквата „Св. София” (VІ в); пещера Дупница; с. Къйъкьой (древният Салмидесос и средновековна Мидия), със скален манастир „Св. Никола” (VІ в), Одрин и Истанбул.
Околностите на Малко Търново предлагат богат избор на интересни места за почивка сред природата - запазени гористи райони с многобройни извори, параклиси, над 60 вековни дървета. Само на 5 км югозападно от града се намира най-високата точка в българска Странджа - вр. Голямо градище (710 м), откъдето се открива просторна гледка към хълмовете на Странджа, а при ясно време може да се види дори и Черно море.
Откритите многобройни находки, архитектурни детайли и скулптури свидетелстват за богато древно селище, чийто икономически възход е определен от разположението му на кръстопът, от обширното железорудно поле, гъстите дъбови гори и големите находища на мрамори и гранит. Пътни артерии са го свързвали с Адрианопол, Бизия, Аполония, Деултум, Марцианополис.
Край гр. М. Търново достъпни за посещение са параклисите „Св. Богородица” – на 3 км северозападно от града в м. Пейково. „Божейме” – на 3 км югоизточна посока, в м. Църногорово. Там от старо време е имало манастирче с аязмо. В началото на ХІХ в. тук ставал голям панаир, на който идвали хора от околните села. Днес параклисът е възстановен и се посещава на празника Възнесение Господне (Спасовден).
Символ на града е Големият врис (извор) изграден през 1862 г. Преди да бъде покрит, е служел и за аязмо, където се извършвали молебени за дъжд.

Интересни обекти за посещение:

Исторически музей с природна сбирка
Петте експозиции на музея са разположени в 3 къщи, типични представители на странджанската възрожденската архитектура. В първата са подредени археологическите паметници, открити в обектите около и в града. Иконната живопис е представена в отделна експозиция с образци от местни майстори. Специално място е отделено на Преображенското въстание, а в етнографската сбирка са събрани автентични предмети и облекла за източно-рупската етнографска област, към която се отнася Малкотърновският регион. В Природната сбирка ви очаква вълнуваща среща със странджанската природа - използвайте телефонната кабина, за да „поговорите” с птиците, запишете се в необичаен „езиков курс” и ако не ви е страх, влезте в тъмната стая, за да усетите странджанската нощна гора.

Православна църква „Успение Богородично”
Разположена е в центъра на града. Построена през 1745 г. на мястото на древно тракийско светилище. В сегашния си вид църквата е изградена през 1830 г. Мраморна плоча, вградена в южната стена на храма, е свидетелство на годината на изграждане, а също, че това е „българска православна църква”, възстановена за трети път и осветена на „9 май 1899 год”.
При строителството през 1830 г. взимат участие и руските войски на генерал Дибич Забалкански. В църквата сега се съхраняват повече от 150 икони, сред които има прекрасни образци на странджанската иконописна школа. Една част от тях датират от началото на ХIX в - „Света Троица”, „Свети Йоан Кръстител”, „Свети Никола” и др.

Източнокатолическа църква „Св. Троица”
Строена е в периода 1931 - 1936г. В нея се съхраняват иконите от адрианополската църква „Св. Св. Кирил и Методий”. През 2000 год. епископ Христо Пройков провъзгласява църквата за място за юбилейно поклонение.
На 25 май 2002 г., при визитата си в България, Папа Йоан Павел II коронясва иконата на Ченстоховската Света Богородица - Покровителка на единството на християните.
Част от малкотърновци се присъединяват към приетата през 1860 г. Уния със Светия престол. В града започва богослужение на български език, построява се католическа църква, открива се българско католическо училище.

Тракийски култов комплекс в м. Мишкова нива
Тракийски гробници и могилен некропол в м. Пропада
Тракийско скално светилище в м. Каменска бърчина
Параклис „Света Троица” – намира се в м. Пряслопът, на около 2 км западно от града Параклис „Света Богородица” - параклис и лековит извор на 8 км северозападно от града, в м. Пейково
Параклис „Света Богородица” - на около 4 км югоизточно от града в местността Черногорово - една от най-красивите в района на Малко Търново. От 1914 г. тук се провежда традиционен Черногоровски панаир в деня на Голяма Богородица (28.08).


Повече информация за града и забележителностите наоколо може да се получи от:


Общинските туристически информационни центрове - единият се намира в центъра на града зад църквата „Успение Богородично”. Другият е на 2 км от града, в м. Пряслопът. Създаден е да обслужва туристите, които посещават тракийския култов комплекс в м. Мишкова нива, останките от тракийска крепост на вр. Голямо градище, тракийските гробници в м. Пропада и тракийско скално светилище в м. Каменска бърчина.

Посетителски информационен център на ДПП „Странджа” – намира се в бялата къща близо до новия пазар. Това е първият център на парковата дирекция, който предоставя информация за природните дадености, места за настаняване и посещения, но в същото време модулите на малката му експозиция са интерактивни и позволяват по забавен и атрактивен начин да се учи за Странджа и нейното биоразнообразие.

Проект: "Зелени коридори" - популяризиране на природното, културно и историческо наследство в региона на Бургас и Къркларели. Договор Ref №: РД-02-29-173/01.07.11

Този интернет сайт е изготвен със съдействието на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България - Турция. Съдържанието на публикациите са отговорност единствено на Община Бургас и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз или от управляващия орган на програмата.