СЕЛО СЛИВАРОВО

Разходка до разлива на река Резовска близо до селото

Координати: 41°58’04.49” С, 27°39’52.56” И, 300 м н.в.
В границите на ПП „Странджа”, на 12 км от основния път 99 в посока от Малко Търново за Царево, на 17 км от Малко Търново и на 92 км от Бургас.
Селото е единственото в Странджа, което се намира зад някогашното гранично съоръжение (кльон) и единственото, до което няма асфалтов път. Отбивката за селото от път 99 е стар черен път.

СЕЛО СЛИВАРОВО

История

За съществуващо на това място селище в древността свидетелстват тракийските могилни некрополи, следите от металургична дейност (рупи), останките на крепост от тракийски и късноантични времена, както и тракийското скално светилище в м. Ватралòва поляна, с изсечени в скалата каменни кръгове с диаметър 10-15 см. По всяка вероятност това е тракийско светилище, където е почитан бога на слънцето Хелиос. В района на селото са отбелязани разработки на злато. В някои от тях са намерени стъклени чашки без столче, на дъното на които е имало следи от златоносен пясък.
На сегашното си място възниква през ХVІІ век. Основният поминък на населението е бил земеделие и скотовъдство, като обикновено се отглеждали овце, кози, свине, биволи, говеда. Селото е изключително активно в Преображенското въстание. За ръководителите и участниците то е важен въстанически пункт, с кодовото име Оряхово.

Описание на мястото

Сливарово е и най-малкото по брой жители село в природен парк „Странджа” – само 11 по данни от 01.02.2011 г.
Старото име на селото е Кладара – вероятно от странджанската дума „клада” - дебело старо дърво, което реката носи по течението си. В някоя теснина то се запречва между двата бряга и служи за мост. През 1951 г. е преименувано на Сливарово.
Разположено е сред вековните девствени гори на планината, над живописно виещата се Резовска река.
Поради попадането си зад кльона – някогашните гранични заграждения, селото се обезлюдява и къщите в него се рушат. Малкото запазените къщи, с типичната за ХІХ век странджанска архитектура, му придават характер на уникален резерват.
Южно от Сливарово се разкрива живописен пейзаж към дълбоко врязаната долина на река Резовска, в която се намира едно от малкото находища на растителния ендемит странджанско сапунче. Ливадите край селото са място за почивка и хранене на големи ята от щъркели по време на миграцията им.

ЦЪРКВА „СВ. ПАНТЕЛЕЙМОН”

Построена е през втората половина на ХІХ век върху основите на стара църква. По план е трикорабна базилика с женско отделение и открито преддверие. От някогашните икони, дело на тревненски, лозенградски и странджански иконописци, днес в църквата може да се види само една. Камбанарията има каменен цокъл и дървена надстройка.

СЪКРОВИЩЕ ОТ СРЕБЪРНИ ТРАКИЙСКИ ТЕТРАДРАХМИ

В района на Сливарово се намират останките на тракийска крепост на левия бряг на река Резовска. Тук е намерено и съкровище от тракийски тетрадрахми, сред които рядка тетрадрахма на бизийския цар Котис, с надпис „Печат на Котис”. Две от тях се намират в Бургаския археологически музей.
Други обекти за посещение в района на селото са столнините „Св.Панталеймон” – в южния край на селото в м. Новия врис и „Св. Георги” – на 1 км югоизточно от селото, параклисът „Св. Богородица” и „Св. Мина” - одърче на около 1.5 км южно от селото, в м. Шафарийца.
От Сливарово тръгват едни от най-интересните за Странджа туристически маршрути – поклонническите – до пещерата-светилище Св. Марина (на около 12 км от селото в източна посока), до Голямата аязма във Влахов дол, до тракийското оброчище Индипасха.
В района на селото се намират и защитена местност „Руденово” – стари букови гори с кавказка боровинка и странджанска зеленика, горски формации от благун, източен горун и източен бук, и биосферният резерват „Узунбуджак”.

РЕЗЕРВАТ „УЗУНБУДЖАК
” (2581.5 ха )
Обявен през 1956 г., той е най-големият и представителен резерват за Странджа. Намира се изцяло зад граничното съоръжение, по границата с Турция. Обявен при създаването си с името „Узунбуджак”, по-късно (по време на социализма) в научната литература е преименуван на „Лопушна”.
Топографията на резервата е планинска и обхваща разнообразни географски форми, почвени и скални типове. Надморската височина е от 25 м (при вливането на Лопушница в Резовска) до 282 м в западната част.
Скалистите стръмни склонове по левия бряг на Резовска са декорирани с интересни скални образувания, пропасти и пещери в андезитови, риолитови и варовикови скали. В дълбоките долове основните скали са шисти, неустойчиви на голяма дълбочина, което е довело до формирането на големи свлачища, подпомогнато и от пресичането на склона от горски пътища.
„Узунбуджак” е типичен горски резерват, практически напълно покрит с горски дървета ихрасти. Преобладават дъбовите гори (над 60%), но впечатляваща е и буковата формация (35%), с големи площи, заети от странджанска зеленика. Тук са представени най-големи по площ възрастни първични букови и смесени буково-дъбови гори, каквито рядко се срещат в други части на парка. Изключителна стойност имат смесените горуново-благунови гори върху заравнените била с възраст над 200 години, височина 30-35 м и диаметър над 1 м. Някои от тях са били изсечени през турско, в края на 19 век, за добив на дървени въглища. В резервата особено характерни са горите с вечнозелен подлес от странджанска зеленика. Често срещани редки и защитени видове тук са лавровишнята, колхидският джел, червената пираканта, странджанската боровинка, едроцветната звъника, дилянката, волският език и др.
Влечугите са представени от жълтокоремника, балканския гекон, вдлъбнаточелия и леопардовия смок, а бозайниците - с дива свиня, сърна, елен, лисица, чакал, дива котка и вълк.
До 30-те години на миналия век тук се е срещал и рисът, но с навлизането на човека в странджанските дебри, красивият и потаен хищник изчезва.

ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „РУДЕНОВО”
(15.3 ха)
Намира се на изток от с. Сливарово, зад граничното съоръжение, над долината на река Резовска. Създадена е с цел опазване на много добре запазено находище на странджанска боровинка, разположено в стара букова гора със зеленика.
Селският събор на Сливарово е на 9 август, денят на Св. Панталеймон.
При пътуване до село Сливарово служители на Гранична полиция проверяват документи за самоличност.

Маршрути към този обект

Проект: "Зелени коридори" - популяризиране на природното, културно и историческо наследство в региона на Бургас и Къркларели. Договор Ref №: РД-02-29-173/01.07.11

Този интернет сайт е изготвен със съдействието на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България - Турция. Съдържанието на публикациите са отговорност единствено на Община Бургас и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз или от управляващия орган на програмата.