ПЕЩЕРА - СВЕТИЛИЩЕ СВ. МАРИНА

Намира се зад някогашния кльон (граничното съоръжение), много близо до границата с Турция, дълбоко в дебрите на Странджа, в местността Ликуди. Отстои от село Сливарово на около 12 км в източна посока. Възможен е и достъп от село Кости с високопроходим автомобил по стария черен път по Резовското било.
Координати: 41°58’54.44” С, 27°44’52.22” И, 179 м н.в.

ПЕЩЕРА - СВЕТИЛИЩЕ СВ. МАРИНА

История

С тази пещера е свързана и много древна по произход традиция - при отвора в източната й част или при иконата да се оставят умалени, изработени от тенекия или от сребро, изображения на болния орган или на цяла човешка фигура (вотиви). Вярвало се, че болестта ще остане върху изображението в пещерата.
Денят на светицата (30 юли стар стил, 17 юли н.ст.), бил голям празник за младежите и девойките в предбрачна възраст, затова в Странджа се нарича „лефтерски панагир”.
Празникът на Св. Марина е нощен. Поклонниците правели трапези и преспивали до пещерата с надежда за изцеление или за сън-знамение, в очакване на знак от светицата какво да направят, че да облекчат страданията си.
Свещените места на Св. Марина представляват комплекси от манастирче, лечебен извор (аязмо), дърво (или няколко дървета), на които се закачат конец, дреха или част от нея с вярата, че болестта, преминала в тях, ще се самоунищожи, а човекът ще се прибере вкъщи напълно оздравял. Тези свещени комплекси се намират извън селищата, в ниски, усойни местности, най-често в пещера или дълбок дол. Така отиването към тези свещени места винаги е продължително слизане надолу.

Описание на мястото

Уникално аязмо, разположено в едноименната пещера – водата, която капе от стените на пещерата се събира в поставени на пода съдове и се възприема за аязма. Светилището е било най-големият култов център на светицата в Югоизточна Тракия, привличал в миналото поклонници чак от Цариград. Хора от близки и далечни села идвали тук на поклонение и „смиване” с лечебна цел. В Странджа св. Марина се почита като лечителка на бездетните жени.
Пещерата се намира в усоен скалист дол, обрасъл с бръшлян. Не е типичната дълбока затворена пещера – напротив тя е, малка и полуотворена. Входът е на юг, а в източния край има отвор за провиране, който е сериозно предизвикателство за вярващите предвид височината си и тесният си размер. Достъпът до него е и хлъзгав, поради стичащата се по стените вода. Според легендите по време на панагира на св. Марина моми и ергени се провирали за здрави. Женени не се провирали.
След построяването на граничното съоръжение, пещерата на Св. Марина остава зад него и почитащите я поклонници започват да посещават едноименното аязмо в с. Граматиково.
Освен Сливаровската, в Странджа е известна и Стоиловската пещера на Св. Марина.
През 2005 г. поклонническото шествие до пещерата-светилище Св. Марина на 30 юли (по стар стил) е възстановено от жителите с. Сливарово и техните наследници.

Маршрути към този обект

Проект: "Зелени коридори" - популяризиране на природното, културно и историческо наследство в региона на Бургас и Къркларели. Договор Ref №: РД-02-29-173/01.07.11

Този интернет сайт е изготвен със съдействието на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България - Турция. Съдържанието на публикациите са отговорност единствено на Община Бургас и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз или от управляващия орган на програмата.