ИНДИПАСХА

Намира се в землището на с. Сливарово община Малко Търново, в дълбок и усоен дол, обрасъл с гъста букова гора.
Координати: 42°00’17.32” С, 27°39’12.19” И, 178 м н.в.

ИНДИПАСХА

Описание на мястото

Индипасха е едно от най-необичайните за туристически посещения места, но се посещава целогодишно от стотици поклонници, търсещи изцеление чрез практикуване на древни обреди, в които основна роля има пречистващата и лековита сила на водата. Твърди се, че светилището Индипасха има повече от двухилядолетна история. Това е място почитано още от траките, място което по невероятен начин съчетава езическите и по-късно християнските вярвания. Индипасха е древно тракийско оброчище, място тайнствено и мистично, скрито или труднооткриваемо за обикновения или непросветен турист (особено без местен водач). Пътищата до него са основно два, но и двата са труднодостъпни. Единият започва от местността Качул (до моста на река Велека, близко до с. Граматиково). Продължава по горски път и след 7 км се достига до разклон, където има табела към Индипасха. Липсват достатъчно означения и пътят лесно може да се загуби. Втората възможност е по пътя за село Сливарово (отклонение от основния път Малко Търново – Царево). Има указателна табела за светилището на пътя, но като цяло този път е много лош и е подходящ за високопроходим автомобил. Иначе има достатъчно табели и следвайки ги се достига до място с подръчно сковани дървени маси и пейки, което е близо до светилището. Тракийското оброчище е в ниското, до него води стръмна просека, скрита във вековната гора.
Тракийските жреци си проправяли път сред непроходимата гора, за да извършват жертвоприношения в името на бог Слънце и Земята-майка и да гадаят бъдещето. Но с времето пътя до оброчището бил забравен. Гъстите странджански гори скрили светилището от хората и никой не знаел къде се е намирало. Легендата разказва, че е било открито отново от един сляп бивол, който бил напъден от жалостливия си стопанин (вместо да бъде убит), но след няколко дни се върнал прогледнал. След известно време пак губел зрението си, но отивал в гората и се връщал прогледнал. Стопанинът му го проследил и така достигнал до скала, от която животното пиело вода. Твърди се, че и днес в мистичното светилище тече лековита вода, която изправя на крака болни, сакати прохождат и слепци проглеждат. Казват още, че водата на Индипасха е най-лековита в неделята след Великден. Но защо, няма обяснение. Тогава обаче на светилището се събират хиляди хора от цяла Странджа и от страната, за да отпият, да се измият или да си напълнят от лековитата вода.
Индипасха е толкова старо място, че не се свързва дори с конкретен християнски светец. Опитите да бъде преведено името като „след Пасха” или дори „анти Пасха”, само оставят още по-голяма мистерия около скалното оброчище. Индипасха е пример за свещено място от най-стария тип, съчетало в себе си четирите основни елемента, от които е създаден светът: огън, въздух, вода и земя.
На чудодейното място в труднопроходимия лес, вярата и надеждата събират езически и християнски ритуали. Светилището е винаги в полумрак, заради гъстата гора и високите, обрасли в сочна зеленина камъни. Времето тук е спряло, тишината е плашеща, слънчевите лъчи трудно проникват, а влагата се усеща дори и във въздуха. До аязмото има малък, грубо скован параклис и множество икони оставени от молещите се, а върху скалата висят навързани части от дрехи, които според вярването са допирали болното място, за което се търси изцеление. Гледката е твърде странна. Но хората идват тук, измиват лицата си, отпиват глътка от вълшебната вода, палят свещ и се молят на Богородица за здраве. И си тръгват, заредени с вяра, надежда и любов. Тракийското светилище е само едно от десетките мистични места в българската част на Странджа, което се е запазило и напомня, че вярата на хората е безгранична и постоянна през вековете, но и грижата за природата (и по-специално на гъстата и вековна странджанска гора) е важна част от този тайнствен процес.

Маршрути към този обект

Проект: "Зелени коридори" - популяризиране на природното, културно и историческо наследство в региона на Бургас и Къркларели. Договор Ref №: РД-02-29-173/01.07.11

Този интернет сайт е изготвен със съдействието на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България - Турция. Съдържанието на публикациите са отговорност единствено на Община Бургас и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз или от управляващия орган на програмата.