СЕЛО КОСТИ

Село Кости е в пределите на Община Царево и се намира на 90 км от Бургас и на 25 км южно от град Царево по пътя за град Малко Търново. До него се стига по 7 км отбивка от главния път - асфалтов път в сравнително лошо състояние.
Координати: 42°03’32.42” С, 27°46’49.28” И; 27 м н.в.

СЕЛО КОСТИ

История

Село Кости е било гръцко село. Легендата разказва, че е създадено от гръцки търговец – Костас и носи неговото име. Има обаче и друга – че е кръстено на Св.Константин (тъй като е едно от нестинарските села в Странджа). Най-ранното писано свидетелство е от 1498 година. Селото фигурира и в данъчен регистър на каза Анхиало (Поморие) през 17 век. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия (Ахтопол). През Руско-турската война от 1828-29 година се споменава като „гръцко село”. След 1878 селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска каза. Жителите му са гърци. Прочуто било със своите нестинари.
По време на Преображенското въстание в 1903 година селото има 100 къщи. Гръцкото му население се изселва след Междусъюзническата война и през 20-те години в Гърция - На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия. Добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие е намирало израз в преданието за многобройните орехови дървета растящи тук. В 1926 година селото е имало 304 къщи и 1 328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия. Сега има 300 жители. В края на 40-те и началото на 50-те селото е крайна гара на теснолинейката (600 мм) Ахтопол - Бродилово - Кости, превозваща дървен материал до морския бряг, която е свързвала Кости с Ахтопол. Демонтирана е през 50-те години, тъй като е била неефективна. Все още се обсъжда възстановяването й най-вече като туристическа атракция, която ще свързва плажуващите с вътрешността на планината.
Население: 249 жители по данни от 01.02.2011 г.

Описание на мястото

Разположено в живописната долина на река Велека, селото е заобиколено от планински хълмове, обрасли с вековни гори. Около него е царството на странджанската зеленика.
Крайречните лъки всяка пролет се заливат от придошлите води на р. Велека. Често при тези разливи, реката наводнява долната част на селото.
В околностите на Кости има следи от металургична дейност. На юг от него се намира голям могилен некропол, както и няколко самостоятелни тракийски могили. В миналото селото е една от спирките по пътя Малко Търново – Василико (Царево) – Ахтопол.
В околностите на селото са пръснати много параклиси: „Св. Петка” – одърче с аязма на 1 км северно от селото; „Св. Костадин” – на около 1.5 км западно от селото; „Св. Георги” – подновен дървен параклис с аязма на 4 км южно от селото, в м. Одерето; „Св. Димитър” – 1 км западно от селото; „Св. Илия” – на около 2 км западно от селото; „Св. Богородица” - на 3 км в югоизточна посока.
На югоизток от Кости, над м. Св. Богородица, се намира най-старият бук в Странджа, на възраст около 800 г.
Селският събор е в деня на Св. Илия.
Селото има голям площад, покрай който минава р.Велека. Тук през 2002 г. се проведе първият Фестивал на зелениката, организиран от Дирекцията на Природен парк „Странджа”.
Все още из Кости могат да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители, които го правят така привлекателно за туристите. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села Кости, Бродилово и днешния Синеморец. Сградите са просторни, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с „подвижна керемида”.
Най-красивата селска църква в Странджа е църквата „Св. св. Кирил и Методий”, разположена малко встрани от площада, близо до сградата на ДГС „Кости”. Строена е от майстор Яни през XIX век. Наричала се е „Св. св. Константин и Елена” до изселването на гърците от селото. Почти разрушена по време на Преображенското въстание, през 1909 г. е наново възстановена и осветена. Забележителни в нея са дърворезбования иконостас, дело на един от последните странджански резбари – Пандил. Художникът Г.Поликсоиду е автор на повечето икони от иконостаса: две е нарисувал през 1883 и 1901 г., а 10 от царските след Илинденско-Преображенското въстание през 1909 г.
Църквата „Св.св. Кирил и Методий” е трикорабна, триабсидна псевдобазилика с притвор, излизащ в страни от общата ширина на сградата. Дървената камбанария се издига над южната част на притвора (1918г). Сградата е построена от дялан камък и хоросан. Вътре централния свод и страничните тавани са дървени. Иконостасът е украсен богато с ажурна, апликирана върху по-светъл фон резба. Тронът, амвонът и парапетът също са резбовани.
В района около с. Кости има интересни природни дадености и редки растителни видове: защитена местност „Естествено находище на пирен (Erica arborea)” (22.39 ха), обявена с цел защита находището на вида. Природна забележителност „Махарата” - 2.0 ха обявена с цел защита на естествена пещера с множество карстови образувания. Кория от 14 вековни дъба (лъжник) край параклиса Св.Илия в едноименната местност. Защитена местност „Кълката” – 18.6 ха обявена с цел защита гнездата на редки нощни грабливи птици – бухал, горска улулица и др. Защитена местност „Марина река” – 37.0 ха обявена с цел защита на редки и защитени растителни видове като обикновен тис, кавказки джел, лечебна лавровишня и др.
Съвсем близо е най-старият български резерват „Силкосия” и резерват „Узунбуджак” (Лопушна). В тях са намерили защита редки, застрашени от изчезване видове. По-често срещани са: червена пираканта, обикновена калуна, пирен, понтийско бясно дарво, лечебна лавровишня, чашковидна звъника, източен лопух, странджанска боровинка, кавказки джел и др.
Профилът на речната долина на р.Велека около село Кости е трапецовиден с ширина на дъното над 200 метра. Ширината на реката е около 10 метра, а дълбочината е до 2 метра. Дъното е песъчливо. В р. Велека се срещат 24 вида риби: шаран, каракуда, сом, платика, распер, мряна, уклей, кротушка, таранка, лупавец, сабица, бабушка, змиорка, балканска пъстърва и др.

Маршрути към този обект

Проект: "Зелени коридори" - популяризиране на природното, културно и историческо наследство в региона на Бургас и Къркларели. Договор Ref №: РД-02-29-173/01.07.11

Този интернет сайт е изготвен със съдействието на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България - Турция. Съдържанието на публикациите са отговорност единствено на Община Бургас и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз или от управляващия орган на програмата.