СЕЛО РЕЗОВО – УСТИЕ НА РЕКА РЕЗОВСКА

Резово е най-южно разположеното населено място по българското Черноморско крайбрежие. Намира се на 95 км южно от Бургас по път 99, на 17 км от гр. Ахтопол и 11 от Синеморец. До селото е устието на река Резовска, което е и границата с Република Турция.
Координати: 41°58’29.27” С, 28°01’46.95” И; 9 м н.в.

СЕЛО РЕЗОВО – УСТИЕ НА РЕКА РЕЗОВСКА

История

В залива пред устието на Резовска река е открит оловен щок от IV–III в. пр.Хр. На много места около Резово има следи от металургична дейност. На около 5 км западно от селото, в местността Згуриите, се намира най-голямото находище от древни шлаки у нас. Количеството му се изчислява на повече от 100 000 тона. Рудни разработки има и на около 3-4 км западно от селото. Наблизо е разположен тракийски могилен некропол. На нос Кастрич, отстоящ на 3 км северно от Резово, се намира малка крепост с правоъгълен план (20х30 м). Тук, според някои археолози, се е намирала средновековната крепост Кастрицион. В този район има и надгробни могили.
Средновековното Резово е принадлежало към Агатополската нахия и е наброявало 41 домакинства. На тогавашните карти е отбелязвано като пристанищно селище. През XVIII в. то е наречено Буюк Резве (Голямо Резово). На картата на Николаас Витсен от 1715 г. Рузезуу се чете като име на река. Австрийският пътешественик Карл Щютц споменава Рузе през 1788 г. Според Венцел фон Броняр (1776 г.) „селото е доста голямо, но извънредно зле застроено, с къщи, покрити с тръстика. Селяните дават за износ в Константинопол обичайните дърва, също извънредно хубави дини и големи количества лук...”. Като морски пристан Резово е нанесено и върху картата на Кристиан Томас (1788 г.). По същото време го отбелязва и австрийският гравьор Макс Шимек, а под името Рузе то съществува на картата на генерал Хатов от 1829 г.
Резово сменя мястото си, за да се предпази от кавказките пирати (лази), но крайбрежната му мера не престава да се използува от странджанските овчари, защото черноморската зима е по-мека за животните и едновременно с това неудобна за морско пиратство.
Старото село от миналия век е на 10 км навътре в Странджа, на хълма Кукуча (Кочурето). Преди опожаряването му по време на Преображенското въстание, то е имало 100 къщи и църква „Свети Иван Кръстител". За известен период името му е Ени кьой (Ново село). (д-р Иван Карайотов)

Описание на мястото

Стари имена: Резбу, Резви, Резви дере, Резве. Названието на селото се свързва с името на тракийския цар Резос, участник в Троянската война. Според други източници е възможно Резос да идва от думата „цар” на езика на траките.
Селото е разположено на висок скалист бряг над Черно море.
Днешното село е заселено в 1903 г. и веднага е построена църква - „Св. св. Константин и Елена”. Това личи от иконата „Всех святих" от късния зограф Г. Поликсоиду, датирана в 1909 г.
След Балканската война в Рeзово идват няколко семейства от село Яна и от Малко Търново. Дърводобивът, въглищарството, земеделието, скотовъдството и моряшките професии помагат на селяните бързо да се замогнат през ново време. През 1923 г. в Резово е основана горско-производителна кооперация „Резвая”. Преброяването в 1926 г. регистрира в Резово 95 къщи и 378 жители, от които 70 бежанци от Източна Тракия.
Тридесетте години бележат връх в развитието на новото село. През 1955 г. в Резово е имало 90 къщи, докато в 1933 г. само членовете на кооперация „Резвая” са били 92 души.
През 2000 г. в селото е построен православният храм „Св. Йоан Кръстител”.
Днес, по данни от 01.02.2011 г., селото има 46 жители.
При пътуване до село Резово служители на Гранична полиция проверяват документи за самоличност.

 

РЕКА РЕЗОВСКА
Резовска е по-малко познатата и проучвана река в Странджа. Като гранична (тя е същинската граница с Турция) дълги години е била под строг режим за посещение, почти недостъпна за проучвания.
Води началото си под връх Махияда (1031 м), намиращ се в турската част на планината. Събира водите на реките Паспаловска, граничната Делийска и Черногорска, и през скалисти на места брегове и вековни гори достига до Черно море, където се влива при село Резово.
Резовска река е по-бърза и по-студена от Велека и в нея пъстървата е често срещана. В долното течение има и сом.
Край резерват „Узунбуджак” реката образува меандри, наричани от местните хора „буджаци” (тихи, закътани, оградени от реката места) – Дядо Киров буджак, Големият буджак и др.
Българският бряг е урвест, с много скални образувания, пропасти и пещери.
Склоновете към р. Резовска са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси, редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и дива лоза.
За поречието са характерни змиегущера (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок и леопардовият смок.

Маршрути към този обект

Проект: "Зелени коридори" - популяризиране на природното, културно и историческо наследство в региона на Бургас и Къркларели. Договор Ref №: РД-02-29-173/01.07.11

Този интернет сайт е изготвен със съдействието на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България - Турция. Съдържанието на публикациите са отговорност единствено на Община Бургас и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз или от управляващия орган на програмата.