ОСТРОВИ „СВ. ИВАН И СВ. ПЕТЪР”

42°26′14.78″ С, 27°41′33.44″ И, 18 м н.в.
Намират се на 900 м от гр. Созопол, област Бургас. До там може да се стигне само по вода.

ОСТРОВИ „СВ. ИВАН И СВ. ПЕТЪР”

Опазване

Островите Св. св. Иван и Петър са обявени за защитена местност със Заповед №1065 от 24.11.1993 г. Промяна в площта - увеличаване със Заповед №РД-855 от 07.11.2006, промяна в режима на дейностите със Заповед №РД-855 от 07.11.2006. Площта на защитената местност е 30.04 ха.
Цел на обявяване: Запазване естествените местообитания на защитени и редки видове птици
Режим на дейности:
1. Забранява се строителството, разкриването на кариери и други дейности, с които се изменят естественият облик на местността и водният й режим, с изключение на дейности, свързани с археологическото проучване, консервация, реставрация и експониране на паметниците на културата;
2. Забранява се залесяването с неместни видове;
3. Забранява се пашата на домашни животни, с изключение за личните нужди на служителите на фара на остров Св. Иван;
4. Забранява се ловът, риболовът и археологическите разкопки през време на размножителния период на птиците от 1 април до 30 юли;
5. Забранява се увреждането и унищожаването на скалните образувания;
6. Забранява се изнасянето на зайци подземници извън границите на остров Св. Иван и разселването им.
Припокриване: ЗЗ по директивата за птиците: Бакърлъка

Описание на мястото

Остров Св. Иван се намира на около 900 метра от Созопол и е най-големият български Черноморски остров. Площта му е 660 дка (или 280 дка според други източници), а най-високата му точка е на 33 метра над морето, което го прави и най-високият. Известен е още като „Големият остров” (от гр. Мегалонизи). Постоянното съчетание на културния с природния елемент го определят като уникален културен пейзаж. Затова островът е обявен за защитена територия, а преди няколко години и за природо-археологически резерват.
Тук са установени повече от 70 вида птици, които го обитават. Това уникално място събира в едно прекрасна гледка, интересна фауна и историко-археологически културни паметници. До острова няма организирани туристически посещения. Той обаче е достъпен за туристи и до него може да се стигне с лодка от созополското пристанище.
В годините на ускорено усвояване на българското черноморско крайбрежие до 1990 г. природните и археологически богатства на острова са опазени благодарение на ограничения поради намиращата се тук военна зона. Най-голямата опасност за острова настъпва в края на 70-те и началото на 80-те години, когато „Балкантурист” харесва о-в Св. Иван за изграждане на огромен хотелски комплекс. Само намесата на тогавашния държавен глава Тодор Живков предотвратява строителството. Несъществуващата вече военна база на близкия остров Св. Кирил наблюдаваше и охраняваше денонощно всички острови в созополския залив. Обявяването му за защитена природна територия през 1993 г. е следваща крачка в опазването на острова.
Най-важният археологически обект на о-в Св. Иван е големият култов комплекс на южния му бряг, където екип на Националния исторически музей работи от 1985 г. Най-ранно е тракийското светилище от VII-IV в пр. н. е. В непосредствена близост е изградено огромното светилище на Аполон Лечител с прочутата бронзова статуя на Каламис. Височината й от 13,20 м и блестящата на слънцето позлата са правели възможно тя да се вижда непрекъснато от града (в момента има проект за възстановяване на статуята и поставянето й като символ на Созопол). Около светилището възниква огромен комплекс от сгради, защитен от каменен зид, който заема цялата югоизточна четвърт на острова. Вероятно, както е и в други подобни случаи, били изградени лечебници, страноприемници, стопански сгради за обслужване на поклонниците.
След налагането на християнството във Византия, в края на V началото на VI в. точно върху неговите руини е построена базиликата „Св. Богородица”. През първата половина на IХ в. базиликата престанала да съществува и останала в развалини до днес. През първата половина на Х в. църквата е отново възстановена и украсена разкошно с мраморни корнизи, капители и великолепна олтарна преграда в стила на преславската столична архитектура. Обителта „Св. Йоан Предтеча и Кръстител” е важно книжовно средище още от Х в.
Между 1262 и 1310 г. сградите тук са изцяло обновени. Созопол пада под османска власт едновременно с Цариград през 1453 г. Обителта е напълно разрушена при това нашествие. През 20-те години на ХVI в. о. Свети Иван е използван за убежище при казашките военни операции в Черно море. През юли 1629 г. османската власт разрушава обителските сгради, с изключение на съборната църква, за да не бъдат използвани от пиратите.
След преминаването на Аполония под властта на Рим през 72 г. пр.н.е. на о-в Св. Иван е построен фар, чийто останки все още могат да се видят. По време на Руско-турската война от 1828-1829 г., когато руските войски остават в Созопол през цялата зима, на острова е оборудван лазарет за заболелите от холера войници.
През месец юли 2010 г. при разкопки на острова археолози откриват частици от мощите на Св.Йоан Кръстител. В реликварят (специален погребален саркофаг) са открити части от ръка, лицева част и зъб на светеца, покръстил Иисус.
На стотина метра източно от о. Свети Иван се намира малкият остров Свети Петър. До него може да се отиде дори пеша. Има площ от 15 декара и височина от 9 метра. Тъй като островът не се споменава в писмените извори до втората половина на ХIХ в., основателни са предположенията, че се е отделил от о-в Св. Иван при някакъв природен катаклизъм в средата на ХIХ в. Археологическите проучвания тук показаха, че на островчето има следи от възрожденски параклис, а тънкият културен слой изобилства с антична керамика.
Известен е и като „Островът на птиците”, а от техните екскременти се е сдобил и с белия цвят на скалите си. Археологически разкопки правени тук разкриват останки от възрожденски параклис и антична керамика.
Сред птиците, живеещи на островите има видове, които са включени в Червената книга на България. На тази територия гнезди най-голямата у нас колония на сребристи чайки. През 1906 г. цар Фердинанд донесъл две двойки птици от френското крайбрежие и сега колонията наброява около 6-7000 екземпляра. Природозащитниците всяка година опръстеняват новоизлюпеното поколение птици, за да съберат повече информация за българската популация на вида.
На остров Свети Иван се намира и единствената в страната популация на интродуцирания през 1934 година вид заек подземник (Oryctolagus cuniculus).
Районът около двата острова е любимо място за гмуркане, защото тук се наблюдава уникален подводен феномен, известен като "каменната гора". На дълбочина около 20 метра има каменни колони с диаметър от 4-5 метра. Според някои проучвания това са дървета, расли преди 70 млн. години, които в един момент са били заляти от морето. Смята се, че водата, която ги е покрила, не е съдържала кислород и вместо да изгние, дървесината на гигантските растения се е вкаменила.

От 2001 г. остров Св. Иван е обявен за национален природо-археологически резерват. В неговата система са включени обиталището на сребриста чайка и архитектурният паметник с национално значение „Свети Йоан Предтеча”, главен манастир на най-голямата християнска група манастири по Черноморското крайбрежие.
Построеният сонарен фар на о-в Св.Иван подава звукови сигнали и заедно с фара на нос Емине показва пътя на плаващите кораби към Бургаския залив.
Фарът на Св. Иван с координати 42°27' С и 26°72' и.д. е поставен на най-високата част на острова. Френска фирма построява фара през 1883 г. с оптика от VI степен. Той излъчва постоянна бяла светлина, видима тогава от 15 морски мили. През 1911 г. на острова е построена голяма бяла железобетонна кула, чийто фар от надморска височина 43.6 м се вижда от 18 мили разстояние. През 1972 г. е монтирана чехословашка оптика на фаровия автомат и той е електрифициран.
Остров Св. Иван е изграден от вулкански скали. От югозападният му край в морето се издава риф от подводни камъни. Това прави фара разположен в най-високата му точка необходим ориентир за моряците. При подхождане от север островът се слива с брега и може да бъде разпознат само по кулата на фара.

Маршрути към този обект

Проект: "Зелени коридори" - популяризиране на природното, културно и историческо наследство в региона на Бургас и Къркларели. Договор Ref №: РД-02-29-173/01.07.11

Този интернет сайт е изготвен със съдействието на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България - Турция. Съдържанието на публикациите са отговорност единствено на Община Бургас и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз или от управляващия орган на програмата.