Маршрут №6

гр. Малко Търново – с. Бръшлян – с. Стоилово – Бакърлъка – Пода – гр. Бургас

през Пропада – Мишкова нива – водопад Докузак – ЗМ Велека – Петрова нива – ЗМ Парория


Карта

Ден 1.Гр. Малко Търново – с. Бръшлян; Разстояние 45 км.

 

Изходна точка на маршрута е гр.Малко Търново, (340 м н. в.).

За посещение на обектите вм. Мишкова нива трябва предварително да се свържете с Музея в Малко Търново (тел.+359/5952 2998 и +359/886 647 223), информационния център в Малко Търново (тел.+359/5952 3017) или Гранична полиция (дежурен тел. +359/5952 3095 или +359/5952 23095) за разрешение за преминаване през граничното съоръжение. До там се стига като се тръгне на юг по главния път за ГКПП към Турция до отбивката за вилната зона в местността Манастирчето със заслон, аязмо и параклис “Св. Троица”, на 500 м откъдето има портал на граничния кльон.Оттам се продължава направо и на първото разклонение вдясно може да се разгледамалък могилен некропол, а Голямата могила е на втория разклон вляво (4,1 км от центъра на гр. Малко Търново).Разкрита е сграда, изградена от прецизно обработени мраморни блокове. Съоръжението е използвано като Хероон (гробница на реално или митично съществуващ цар-жрец или герой) или като мавзолей на знатен тракийски владетел. В близост е разположена и римска градска вила, антична крепост на връх „Градището” и водопровод, който свързва сградите в подножието на върха с крепостта. До тях може да се стигне и от заставата, непосредствено до границата с Турция. Връх Голямо градище (710 м) е най-високата точка в българска Странджа и оттам се открива просторна гледка към хълмовете на Странджа, а при ясен ден може да се види и Черно море.

Разстоянието от Малко Търново до Голямата могила е 4,6 км (3,3 км черен път и 1,3 км асфалт), а денивелацията е 150 м.

За Тракийския некропол и гробници в м. Пропада се кара от центъра на гр. Малко Търново на запад и после на север (800 м) към недоизградения обход на града и след 500 м се завива надясно по тесен асфалтов път (има табела). След 1,7 км пътят свършва с паркинг и вдясно след табелата се тръгва по пътека по склона на невисок хълм с около 40 надгробни могили. Пътеката е стръмна, маркирана с бяло-синьо-бяло. Разкритият в местността комплекс от четири различни типа гробници и цистови гробове функционира като своеобразен „град на мъртвите” през елинистическата и римската епоха. Разстоянието от музея в Малко Търново до Куполната гробница в Пропада е 4 км (3 км асфалт и 1 км горска пътека), а денивелацията е 150 м (асфалтовия път е почти равен).

 

На 2,5 км (плавно изкачване с наклон 3%) от центъра на гр. Малко Търново по пътя за Царево вляво е отбивката за телевизионната кула и резерват „Средока”. До кулата се кара 1,9 км по черен път с денивелация 65 м. Оттам до водопада Докузак следва стръмно спускане покрай резерват “Средока” по черен горски път, по който минава екомаршрутът „Странджанска горска пътека” с информационни табели, интерпретативни модули и пейки. Водопадът Докузаке вляво от пътя за с. Стоилово на р. Мечи дол (Айдере). Непосредствено до водопада има туристически заслон с дървени маси и камина. Интересно е да се види и барата (тепавицата), 600 м надолу по пътя в посока Стоилово, която е архитектурен паметник.

На 3км от водопада по асфалтовия път е село Стоилово. Кацнало на хълма на 320м надморска височина, от него се разкриват впечатляващи панорамни гледки. Като старо хасекийско село, в него и до днес е съхранен кошничарския занаят, а могат да се видят и стари странджански къщи със запазен поминък (вършитба и приготвяне на хляб в подница). В центъра е църквата “Св.Илия”, където се намират едни от най-старите олтарни двери (от ХVІІв.). До нея има беседка и чешма, а кръчмата с магазина е 2 пресечки по-назад по пътя. Разстоянието от Малко Търново до с. Стоилово е 13,2 км (6 км асфалт и 7,2 км черен път), а денивелацията е 225 м.

 

От село Стоилово се продължава на северозапад по маршрута “Пътя на ясния месец” към с. Бръшлян. Името му идва от песента, известна като Странджанската марсилеза ”Ясен месец веч изгрява”. Минава през стари дъбово-букови гори с понтийска растителност и панорамни гледки. На 1 км от селото има заслон и чешма в посока дерето под него, а 2 км след него пътят се разделя на две – веломаршрутът е на дясно, а на ляво е пешеходният маршрут през параклиса “Св. Георги”. Веломаршрутът е предимно плавно изкачване по маркиран черен път и след 5,3 км излиза на главния път Бургас – Малко Търново, по който трябва да се кара 1,5 км до разклона за параклиса “Св. Панталеймон”. Оттам до параклиса е 1,3 км покрай рекичка в живописна долина. На поляната до него има чешма и беседки с маси и пейки. До с. Бръшлян е 1 км плавно изкачване.

Село Бръшляне обявено за архитектурен резерват, заради десетките къщи и ансамбли, типични представители на странджанската архитектура от 18 и 19 век. От тях 9 са архитектурни паметници на културата с национално значение, 22 са ансамбли, а останалите къщи са от местно значение. Храмът "Св. Димитър" с килийното училище в центъра е обявен за художествен и архитектурен паметник на културата. Мястото, на което е построен през 17-ти век, в древността е било тракийско светилище. Може да се посети и ентографската къща-музей в западната част на селото. На 2 км северно от селото е параклис “Св. Петка”, а на 2 км южно – са „Двата вриса” – /два извора/ с атрактивни заслони, чардаци, овчарски колиби, люлки. Село Бръшлян има героично историческо минало, особено в годините на турското робство. Тук става знаменитата "Сърмашишка афера", в която са дадени първите жертви на Преображенското въстание. На 2 април 1903 година в Балювата къща загиват водачът на въстаническата чета Пано Ангелов и четникът Никола Равашола. Смъртта им вдъхновява Яни Попов да напише странджанската марсилеза "Ясен месец веч изгрява".

Разстоянието от с. Стоилово до с. Бръшлян е 11,8 км (2,3 км асфалт, 9 км черен път и 500 м пътека), а денивелацията е 135 м.

 

Ден 2.

С. Бръшлян – с. Заберново; Разстояние 35,8 км.

 

От Бръшлян маршрутът се връща обратно към Стоилово по пътя на ясния месец.

От с. Стоилово покрай чешмата “Св. Илия” и едноименния параклис над нея веломаршрутът продължава вдясно по чакълиран път с маркировка бяло-синьо-бяло. Движи се по билото на хълма в м. Кончово по протежението на който се разкриват пленителни панорамни гледки на север към Босненското било с кацналите по него селца, към Петрова нива на северозапад, на югоизток към резерват “Средока” и долината на р. Мечи дол (Айдере), на юг към високите върхове на българска и турска Странджа (вр. Голямо Градище и Махиада). На 1,3 км от чешмата маршрутът свива на североизток и започа плавно спускане до кръстопът, на който ако се свие на север (на ляво), след 1 км стръмно спускане през стари букови и дъбови гори се стига до параклис “Св. Троица”. Тук е изграден кът за отдих, а столнината и аязмата на Божието триединство са възстановени. От разклона на дясно след още 2,2 км се спуска до р. Велека, която се пресича през брод в местността Бента - характерно място с натрупване на голямо количество речни камъчета и пясък в близост до водослива на р. Младежка с р. Велека и се стига до м. Тракийски лагер.

От тук през ЗМ „Велека” може да се отиде до Историческата и защитена местност Петрова нива с паметника на Преображенци, музейната сбирка, параклис-костницата “Св. Петка” и църквата “Св. Петка”. Табели и маркировка няма – кара се първо по стабилизиран път, последва 1 км стръмно изкачване през гората (10% наклон) в западна посока, след което пътят завива остро на северозапад и след още 300 м изкачването става по-плавно. След още 2 км по стабилизирания горски път се излиза на асфалтовия път от с. Звездец към Петрова нива в местността Пърнарът, където се завива вдясно и се разкрива величествена гледка към меандрите на р. Велека. Разстоянието от с. Стоилово до Петрова нива е 13,9 км (1,6 км асфалт и 12,3 км черен път, от който 2,2 км е екстремно пускане, 1,3 км – екстремно качване, пресича се и река Велека).

От Тракийски лагер се пресича маршрута “Зелен коридор – Пътят на реката”, който започва от разклона на главния път І-9 Бургас-Малко Търново към с. Младежко и през м. Качул, с. Кости и с. Бродилово излиза на устието на р. Велека. На север по макадамения път, виещ се нагоре по склона 4,5 км (150 м денивелация), е село Заберново. Минава през и покрай ЗМ „Парория”, в която се среща горска растителност с типичните за Странджа евксински видове: кавказка иглика, странджанско вълче лико, колхидски джел и др. Тук се намира и най-възрастното дърво в Странджа – многовековен дъб благун. На 1 км преди с. Заберново е разклона към параклис “Св. Георги”. В олтара му е вградена плоча с изображение на тракийския конник.

Селото, разположено в подножието на Уграшкото възвишение - водораздел между странджанските реки  Дуденовска и Зелениковска (на север), Оряшка (на изток), Стръмница и Заберска (на юг) - е родното място на известния детски писател Дядо Благо (Стоян Русев). Тук може да се посети църква “Св. Лука” - най-старата оцеляла селска църква във вътрешността на Странджа. Датирана е от ХVІІ век, паметник на културата. Представлява ниска, вкопана почти наполовина в земята сграда, а прилепената стаичка от по-късен период (ХІХ в.), тип килийно училище, е реконструирана и пригодена за туристически посещения.

От Петрова нива до с. Заберново е 10,1 км. (1,6 км асфалт и 8,5 км черен път).

 

Ден 3.

С. Заберново – с. Ясна поляна; Разстояние 27,2 км.

 

От с. Заберново се тръгва на север по асфалтовия път към Босненското било. Пътят първоначално е с минимален наклон и минава през голяма поляна с живописни гледки, в края на която вляво има отбивка с чешма за параклис “Св. Богородица”. Оттам, влизайки в стара дъбова и букова гора пътят се изкачва към вр. Уграш с наклон средно 3,5%. Уграш (390 м надм. в.) е всепризнато хайдушко сборище, на което се срещали четите на прочути странджански войводи, между които и Страти войвода. На 1,2 км от отбивката за първия параклис има още една отбивка по черен път вляво, по който покрай вековен дъб се стига до параклиса “Св. Константин” с чешма, маса и пейки. На билото се пресича третокласния път ІІІ-907 Визица - Босна и се кара по него 1,5 км наляво. Отбива се по асфалтов път на север (вдясно), който на кръстовището е засипан с пръст, за да се спре движението на МПС. На 300 м от отбивката асфалтът изчезва и остава стария стабилизиран път към с. Ясна поляна. По пътя за кратко минава и северната граница на ПП “Странджа”. Има множество отбивки на по-лоши черни пътища, които трудно може да се объркат. След 1,5 км по билото започва плавно спускане към коритото на Зеленковска река, което се следва за около 11 км. В последствие пътят завива на северозапад и плавно се изкачва около 1 км. След общо 16,3 км през вековни букови и дъбови гори на широк кръстопът може да се завие вляво в посока югозапад и след 200 м да се излезе на асфалтов път, който преминава покрай пречиствателната станция на яз. Ясна поляна или да се кара направо по черния път. След 3,1 км по асфалта или 1,6 км по черния път двата пътя отново се събират край езерце по Дуденска река, в което могат да бъдат наблюдавани различни водолюбиви птици. На 300 м оттам има поляна, на която се провеждат традиционни местни събори. Пътят минава покрай болницата (старчески дом) и пресича реката по бетонен мост. На първата пряка вляво по рампа на пешеходната улица може да се изкачите направо в центъра на с. Ясна поляна, където има чешма и магазини. Тук на централния площад е читалището и храма ”Успение Богородично”, а около тях е уредена галерия на открито със склуптори от дърво.

Село Ясна поляна, което до 1934 г. носи името Айлан Кайрак, означаващо „място на припек”, за пръв път е споменато в турските регистри през 1665 г. Откритите останки от крепостни стени и каменни зидове в близост до селото дават основание на археолозите да смятат, че местността е била населена още от дълбока древност. През 1908 г. тук се преселват интелектуалци и последователи на толстоисткото учение от цяла България и основават единствената в страната толстоистка колония. В тяхна чест и в чест на руския писател Лев Николаевич Толстой селото се преименува през 1934 г. на Ясна поляна. През 1998 г. тук в сградата на читалището в центъра е открит музей „Българската Ясна поляна”, в който на два етажа са изложени експонати от живота и дейността на толстоистите. В Ясна поляна се организира най-старият симпозиум по скулптури от дърво. Всяка година тук идват да творят склуптори от цял свят (Япония, Франция, Германия, Италия и др.).

Разстоянието от с. Заберново до с. Ясна поляна е 27,2 км (10,7 км асфалт и 16,5 км стабилизиран черен път, а денивелацията за преодоляване е общо 610 м).

 

Ден 4.

С. Ясна поляна – гр. Бургас; Разстояние 50,2 км.

 

От с. Ясна поляна се продължава на север по третокласния път ІІІ-992 към с. Веселие (5,1 км). Пътят не е много натоварен и може да се кара безпроблемно по него. В първия 1,5 км плавно се изкачва, а после се спуска до р. Ропотамо. Последват 2 км плавно изкачване към с. Веселие като от пътя се разкриват чудесни пейзажи. Село Веселие е създадено по време на турското робство към 1731г., а старото му име е Съръмуса. В центъра на селото се намира църквата св. Илия, срещу училището има чешма, а има и магазинче и няколко заведения. На 1,2 км източно от селото на възвишението Мара лишанка се намира легендарният лишан на Мара (девойка, противопоставила се на волята на турците, маскирана като бунтовник и убита на възвишението Мара лишанка) - кръст, скован от 2 дървени греди и плоча с името на Мара. В близост до гроба на Мара се намира дръвче, за което хората казват че е на 900 години и въпреки всичко не може да израсте или да повехне. От хълма се разкрива великолепна гледка към Странджа, язовир Веселие и Приморско.

На 1 км от центъра по ІІІ-992 има отбивка в дясно – нов асфалтов път към с. Равадиново, неотбелязан на картите. От разклона се отива до параклиса “Св. Константин и Елена”, където има извор с чешма и беседка с маси. След 3,2 км плавно изкачване по новия път вдясно има отбивка по черен път към резерват Вельов вир (на 13 км), а 700 м след нея има разклон, по който вдясно през с. Равадиново се стига до гр. Созопол (на 9,5 км). На разклона вляво се продължава с плавно изкачване покрай Депото за отпадъци на Созопол до Мина Червено знаме (нефункционираща), където вдясно по тесен асфалтов път се стига довр. Бакърлъка, най-високия връх на Медни рид (376 м). Изкачването е стръмно (200 м за 2,4 км), а пътят не е в много добро състояние. Последните 100 м към скалите се вървят пеш по пътечката вдясно от ретранслаторната кула на върха като велосипедите могат да се оставят до оградата. При ясно време гледката от горе е величествена – разкрива се като на длан целия залив от Емине до Маслен нос. Пътечката минава през руините от късноантична и средновековна крепост „Кримна”, която се е издигала като част от редицата тракийски крепости по рида Ранули – Бурхама - Малко кале - Лободово кале – Кримна - Атия. Спускането е по същия път до мината като на 1,5 км има полянка с маса, пейки и огнище.

Разстоянието от с. Ясна поляна до Бакърлъка е 16,6 км по асфалтов път като последните 2,4 км са с 8-9 % наклон.

От Мина Червено знаме до разклона при военноморската база Атия е 9,7 км. Пътят леко се спуска и на първия разклон се завива на дясно, на втория на ляво и на третия направо към Минно селище Росен и с. Атия. Пресича се главния път и по стария път се завива наляво към парк Росенец (Отманли). Минава се покрай хижа ”Странджа” и заведението на паркинга пред нея (там има и чешма) и 100 м след спортните площадки, до входа на горския разсадник се свива по черен път вляво, по който 1 км се кара успоредно на шосе ІІ-99 и отново се включва в стария асфалтов път, успореден на главния. Може и да се продължи по асфалта и да се мине през Рибарското селище. На 1,5 км оттам е ЗМ “Ченгене скеле”, където се срещат 180 вида птици, от които 52 са включени в Червената книга на България като малкия корморан и блестящия ибис. След защитената местност вдясно може да се мине по обходен маршрут покрай Циганския залив, къмпинг “Крайморие”, кв. “Крайморие” и нос Форос, а направо се продължава, докато пътят не свие в посока кв. ”Крайморие” (на отбивката на главния път). Завива се на ляво към хотел-бистро Босфор и когато пътят свърши се минава по пътечка по хълма до Античната и средновековна крепост и пристанище Бургос/Порос. Кулата се намира при отока на Мандренското езеро. Може и преди хълма да се свие вдясно към нос Форос, където са запазени и други останки от кули и крепостна стена. На нос „Kавката” могат да се наблюдават карстови пещери под водата и интересни скални образувания и вкаменелости. На 200 м от кулата през стария метален мост се стига доПриродозащитен център „Пода”. За предварителна заявка за лекции, беседи и семинари, трябва да се свържете с БДЗП (Българско дружество за защита на птиците) на тел. +359/ 56 500 560 и +359/ 878 599 545. На тези телефони може да звъните и ако трябва да се окажат грижи за ранени птици. ЗМ ”Пода” е вписана в листата на 100-те национални туристически обекта.

Разстоянието от Бакърлъка до центъра “Пода” е 23,9 км, от които 22,4 км по асфалт, а 1,5 км по черен път, а денивелацията е 375 м.

В следващите 4,5 км до гр. Бургас има отъпкана пътека покрай пътя, която на места се губи и трябва да се кара в банкета на пътя І- 9 (Е-87) Бургас – Малко Търново (от източна страна).При пътния възел на входа на Бургас се пресича от другата страна на крайезерния бул. ”Тодор Александров”.

Разстоянието от Пода до центъра на гр. Бургас е 9,9 км, от които 1,4 км по велоалеи и пешеходни зони, а останалите - по асфалт.

Обща продължителност: 4 дни

Вода и храна: магазините в гр. Малко Търново, с. Стоилово, с. Бръшлян, с. Ясна поляна, с. Веселие и кв. Крайморие. Чешми има в гр. Малко Търново, в местността Манастирчето, на пътя Малко Търново - Царево преди разклона за телевизионната кула, тепавицата, на 500 м преди с. Стоилово по асфалтовия път, под заслона по Пътя на Ясниа месец, под параклис Св. Илия, в с. Бръшлян и при параклиса св. Панталеймон, до Тракийския лагер (от другата страна на р. Младежка), в с. Заберново и над селото до параклисите “Св. Богородица” и “Св. Константин”, в с. Ясна поляна и с.Веселие, до параклис “Св. Константин и Елена” след Веселие, пред хижа Странджа.

Екипировка: Велосипед, гуми с комбиниран грайфер за асфалт и черен път, резервна вътрешна гума, лепенки за гума, помпа, комплект инструменти, преден и заден велофар, спортен екип и обувки, дъждобран, каска, дисаги за багаж, спален чувал (може и палатка), карта на района или GPS устройство, очила - слънцезащитни или срещу насекоми, слънцезащитен крем, репелент срещу комари, комплект за първа помощ, предварителна ваксинация срещу кърлежи, туристическа застраховка, фотоапарат.

Сервиз: Срещу сградата на Гранична полиция в Малко Търново и в с. Ясна поляна.

Нощувка:в гр. Малко Търново - къщи за гости Билдникс (тел. +359/5952 60 41 и +359/88 5678 505), Белите къщи (тел.+359/886 708 161) и хотел Зеленика (тел.+359/888 525737); с. Бръшлян - къщи и стаи за гости (има ги изнесени на табло в центъра) и хотел Сърмашик (+359/886 920 769; +359/5952 2711); с. Ясна поляна - вила Виа понтика (тел.+359/888 525737),Вила Желев (тел.+359/550 52920 и +359/888 564523); с. Веселие - къщи за гости (тел.+359/878 202100), хижа Странджа и почивни бази в парк Росенец. Информация може да получите и в кметствата на селата. Може да се нощува и на отбелязаните заслони.

Забележки: 1) Имайте предвид, че в Странджа телефоните често губят обхват.

2) Маршрутът преминава през отдалечени и слабо населени местности и може с часове или дни да не срещнете хора, които да ви се притекат на помощ при нужда.

3) От май до края на септември в планината има множество мушички и ви съветваме да вземете необходимите предпазни средства, за да не ви досаждат – предпазни очила, кърпа за лице, репеленти.

4) Желателно е да се ваксинирате срещу кримска хеморагична треска и лаймска болест поради наличието на много кърлежи, особенно през пролетните месеци.

5) Бъдете внимателни за нежелана среща със стършели, оси и змии, заредете аптечката си със съответните противоалергични и противовъзпалителни медикаменти при евентуално ухапване.

6) В Странджа е задължително носенето на лични документи, които могат да ви бъдат поискани за проверка от служителите на Гранична полиция.

Виртуална разходка по маршрута
Дължина: 158,200км Продължителност: 4-5дни
Терен:  
- асфалт: 83,200 км - велоалеи: 1,400км
- черен път: 70,600км - денивелация: 1400м

Маршрут и обекти

  • МУЗЕЙ МАЛКО ТЪРНОВО
    МУЗЕЙ МАЛКО ТЪРНОВО
    41.980226, 27.523729
  • ТРАКИЙСКО СВЕТИЛИЩЕ В М. „МИШКОВА НИВА”, КРАЙ ГР. МАЛКО ТЪРНОВО
    ТРАКИЙСКО СВЕТИЛИЩЕ В М. „МИШКОВА НИВА”, КРАЙ ГР. МАЛКО ТЪРНОВО
    41.957862, 27.500625
  • СЕЛО СТОИЛОВО – ВОДОПАДЪТ ДОКУЗАК – СТРАНДЖАНСКА ГОРСКА ПЪТЕКА
    СЕЛО СТОИЛОВО – ВОДОПАДЪТ ДОКУЗАК – СТРАНДЖАНСКА ГОРСКА ПЪТЕКА
    42.038608, 27.516819
  • СЕЛО БРЪШЛЯН
    СЕЛО БРЪШЛЯН
    42.046306, 27.427947
  • ИСТОРИЧЕСКА МЕСТНОСТ - МУЗЕЕН КОМПЛEКС  „ПЕТРОВА НИВА”
    ИСТОРИЧЕСКА МЕСТНОСТ - МУЗЕЕН КОМПЛEКС „ПЕТРОВА НИВА”
    42.060828, 27.530022
  • ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ И ИСТОРИЧЕСКА МЕСТНОСТ „ПÉТРОВА НИВА”
    ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ И ИСТОРИЧЕСКА МЕСТНОСТ „ПÉТРОВА НИВА”
    42.061292, 27.530272
  • БАКАРЛЪКА (МЕДНИ РИД)
    БАКАРЛЪКА (МЕДНИ РИД)
    42.398133, 27.608978
  • Антична и средновековна крепост и пристанище Порос/Форос
    Антична и средновековна крепост и пристанище Порос/Форос
    42.443855, 27.469091
  • ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ПОДА” И ПРИРОДОЗАЩИТЕН ЦЕНТЪР „ПОДА”
    ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „ПОДА” И ПРИРОДОЗАЩИТЕН ЦЕНТЪР „ПОДА”
    42.443958, 27.467075

Легенда

  • Велоалея или път без движение на МПС
  • Стабилизиран черен път
  • Екстремен черен път
  • Пешеходен или воден маршрут
  • Асфалтов път с минимално движение на МПС
  • Асфалтов път със средно движение на МПС
  • Асфалтов път със завишено движение на МПС

Strandja

Проект: "Зелени коридори" - популяризиране на природното, културно и историческо наследство в региона на Бургас и Къркларели. Договор Ref №: РД-02-29-173/01.07.11

Този интернет сайт е изготвен със съдействието на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България - Турция. Съдържанието на публикациите са отговорност единствено на Община Бургас и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз или от управляващия орган на програмата.