Маршрут №8

гр. Къркларели (Музей - гр. Къркларели, джамия Хъзърбей, банята на Хъзърбей, джамия Капан, могилните разкопки Канлъгечит и Ашаъпънар) – Долмени Капакликялар – Пещера Казандере – Пещера Дупница – връх
Махия – Средновековна леярна за гюлета Фатих – Езеро Гюнешли – Лонгозна гора и езера около гр. Инеада

Карта

Описание:
Изходна точка на маршрута е Общината в гр. Къркларели (215м.н.в.), намираща се на бул. “Мустафа Кемал Булвари” между ул.”Културуш” и ул.”Каракол”. Южно от общината се намира Капан джамия, а малко по на юг на отсрещната страна на булеварда е Музеят Къркларели. На север от общината на пресечката с ул.”Кара Умурбей” са джамията и банята на Хъзърбей.


Няколко пресечки по на север в Уayla mahallesı може да се разгледат различни по стил старинни къщи. На ключови места града има и чешми, паметници на архитектурата.
В южните покрайнини на града (на около 2км от центъра) са могилните разкопки Канлъгечит – тракийско селище от 3200г.пр.Хр. (в близост до пътя за Бабаески D555 – от бул.”Рауф Денкташ”на кръговото се завива на ляво и после на дясно още 400м по ул.”Селаник”) и Ашаъпънар – тракийско селище от 5300г.пр.Хр.( от бул.”Рауф Денкташ” се завива на юг по ул.”Махия Баба”).
Движението за велосипедисти в центъра е затруднено поради големия трафик. Необходимо е проектирането и изграждането на велоалеи, свързващи туристическите обекти.


За да се излезе от града, от Ашаъпънар трябва да се върнете обратно по ул.”Махия Баба” към бул.”Рауф Денкташ”  (продължение на пътя от Бабаески) и по локалното му платно се кара на изток. След 1,500км по него се пресича ул.”Културуш”, по продължението на която се стига до Пънархисар. За долмените около Кула се продължава по платното за аварийно спиране по околовръстното (Тур Йолу) и Е87(D555) към България. До отбивката за Капаклъ следват 24км предимно изкачване до 555м надморска височина, а оттам до Дерекьой са още 4км спускане до 450м.н.в. В центъра на селото на запад (на ляво) е отбивката за с.Кула, а на изток (на дясно) към Демиркьой. Ако се продължи направо до границата с България са 12км изкачване с денивелация 200м.

Разстоянието от общината в Къркларели до с.Дерекьой през туристическите обекти в града е 35км по асфалтови пътища, на 2,500км от които е необходимо да бъде изградена велоалея. Ако от общината се кара директно към Дерекьой, разстоянието е 29км, а времето, за което може да се вземе е 4 часа.

 

От Дерекьой до Кула през с.Гечитаазъ по асфалтов планински път е 15км с максимална денивелация 210м. Оттам може да се продължава се по стабилизиран черен път на северозапад до коритото на р. Дегирмен, пресича се през брод и по черен път със среден наклон 4% се преодолява 310м денивелация до с.Ахметлер. Оттам до Долмените Капакликялар са 2км в югоизточна посока. Общата дължина на екстремната отсечка е 12км.

От Кула може да се продължи 12км в югозападна посока към с.Коджаязъ и след 2км в посока Кофчаз да се завие на север към Ахметлер. Пътят се спуска до р. Дегирмен и отново се изкачва и след 11км се достига до селото. За долмените се завива вдясно.

Разстоянието от с.Дерекьой до ДолменитеКапакликялар е е 40км, а времето, за което може да се вземе, е 5 часа.

 

От ДолменитеКапакликялар до Дерекьой се кара по обратния път. В центъра на Дерекьой може да се продължи направо към с.Карадере и с.Армутверен или да се мине по обходен маршрут, заобикалящ яз.Армаан, като се завие на юг по Е87 за 3км до отбивката към с.Армаан и през с.Чукурпънар отново към с. Армутверен (вторият маршрут е с 5км по-дълъг, но е с по-малка денивелация).

Ако изберете първия маршрут, карате по живописен асфалтов път с минимална денивелация по поречието на реката и северно от язовир Армаган до с.Карадере, където завивате на юг по път в лошо състояние към с.Армутверен. Първите 3,500км са стръмно изкачване с наклон 7%, а след още 3км има отбивка по черен път към Пещерата Казандере. Пещерата е необлагородена и влизането в нея става само с квалифициран водач и спелео екипировка. Оттам пътят продължава с плавно спускане към Армутверен като на разклона 500м преди началото на селото се продължава към с.Сарпдере. Пътят за кратко се движи по поречието на река Велика. От Сарпдере се откланя по асфалтов път на юг (надясно) към Пещерата Дупница – най-дългата пещера в Турция (дължина е 3 200 метра). Указателни табели има навсякъде по пътя (на турски). Пътят е с дължина 5км към Дупница долина като първоначално се спуска към р.Велика, пресича я и се изкачва до голяма поляна за къмпингуване с беседки и бюфет. Оттук се продължава пеш за около 200м по тясна пътека покрай рекичка, която минава под причудлив скален мост, до входа на пещерата. Първата половина е покрай вода - реката, която извира от пещерата се смята за Резовска, а после пътеката се изкачва към големи зали с прекрасни образувания до другия вход на пещерата. Над туристическата част има още две сухи пещери, обитавани от колонии прилепи – едната с два отделни входа и другата - пещерата Къз (Девическата пещера), която започва със склон от 60 градуса. Районът на Дупница е обявен от турската държава за защитена местност от първа степен. Отворена е за туристи от 2003 година.

Разстоянието от Дерекьой до пещерата е 36,100км по асфалт, а максималната денивелация е 380м. Времето, за което това разстояние може да се вземе, е 4ч. 30мин.

 

От Пещерата Дупница маршрутът се връща обратно към Сарпдере и продължава на изток (надясно) към Демиркьой покрай река Велика през Балабан. Пътят е с дължина 22км и не е натоварен. До Балабан изкачването е минимално, следващите 2,5км са с наклон 4%, а 2,7км преди Демиркьой започва спускане със среден наклон 6,5%.

 

Ако сте любители на планинското колоездене, може след Балабан да се отбиете по черния път по р.Велика, който след 7,200км се включва в второкласния път Демиркьой – Пойларъ (D565). Завива се на дясно по него за 6,300км до отбивката за връх Махия (1031м.н.в.)– най-високия връх на Странджа планина. Главният път е тесен и натоварен с наклони до 10% (в първите 4,5км среден наклон 6%), но е в процес на разширение и в близко бъдеще ще е удобен за колоездене. Към върха води 9,700км стабилизиран черен път, а денивелацията е 300м. От горе се разкрива уникална 360º гледка към цялата област.

Разстоянието от пещерата Дупница до връх Махия е 42,000км (от които 25,100км по асфалт и 16,900км по стабилизиран черен път), а максималната денивелация е 710м. Времето, за което това разстояние може да се вземе, е 6 часа.

 

Връщането от връх Махия става по същия стабилизиран черен път и по D565 към Демиркьой (300м.н.в.), а разстоянието е 25км. Движението в селото е натоварено и за да се избегнат инциденти, може да се движите по северната улица, успоредна на главната. Препоръчително е проектирането и изграждането на велоалея по главната улица в границите на селото. Край Демиркьой има археологически проучвания за едни от древните центрове за добиване на метали. За средновековната леярна за гюлета Фатих се завива по кафевите указателни табели на дясно след като се мине през центъра. Кара се по асфалтов път в много лошо състояние за 2км и на разклона се завива на ляво по черен път за още 1,6км. Ако се продължи по асфалтовия път направо след 2 км има отбивка по черен път на дясно към Езерото Гюнешли. Минава се покрай красивите меандри на река Бички дере през зона за къмпинг и беседки за почивка и след 6,800км отново се излиза на асфалтовия път. На ляво по него след 5,700км се връщате обратно в Демиркьой, а на дясно се продължава към с.Сиврилер и през Националния парк към Езерата на Инеада – птичия рай.

Разстоянието от връх Махия до Езерото Гюнешли през леярна за гюлета Фатихе 40км (от които 20,400км по асфалт и 19,600км по стабилизиран черен път), а максималната денивелация е 835м. Времето, за което това разстояние може да се вземе, е 5 часа.

 

Към Инеада може да се кара по второстепенния път D565 от Демиркьой, който е с дължина 25км и извън туристическия сезон не е натоварен. В първите 9км се изкачва плавно на 350м.н.в. и оттам до морския бряг е само спускане. Инеада предлага отлични условия за настаняване – от петзвездния „Инеада ризорт” до уютните турски пансиони. На юг се простира девствена плажна ивица с дължина над 20 километра. На север от курортното селище вляво е едно от езерата – Ерикли, а вдясно след 3км-вата пясъчна ивица е пристанището.

На 4км преди Инеада има отбивка по черен път на юг до останалите 4 езера като пътят не може да се използва през есенно-зимния сезон, тъй като районът се наводнява. Първо се отбива на изток към езерото Мерт и след 6,400км по черния път покрай езерото се излиза на плажната ивица южно от селото. На 8,400 км на юг е езерото Хамам (баня) и на 6км е езерото Пегина. И двата пътя покрай езерата водят до местността Буланък, където лонгозните гори са почти до морския бряг, на който цъфтят пясъчни лилии, а водите на едноименната река гъмжат от всякакви риби.

За да се стигне до последното езеро Сака, може да се пресече река Буланък през брод и да се кара още 8км по черен път през лонгозните гори или да се мине покрай езерото Хамам към устието на реката и да се върви още 2км по пясъчната ивица.

 

През летния сезон, когато пътят D565 Демиркьой-Инеада е по-натоварен, може от Езерото Гюнешли директно да се кара към езерата на Инеада през с. Сиврилер (при по-влажно време пътят е непроходим). От отбивката до селото са 7,400км по горски асфалтов път в лошо състояние като по-голямата част е плавно изкачване (преодолява се 215м денивелация) и след което плавно спускане (85м денивелация). На 1 км преди Сиврилер има пикник зона с маси, пещ и чешма. От селото се тръгва в посока североизток към река Буланък по черен път с дължина 11км и денивелация 315м. В дясно от пътя остават река Явуз и езерото Сака. Река Буланък се пресича през брод и по черен път покрай езерата Пегина, Хамам и Мерт след 8 км се стига до D565 на 4км преди Инеада.

Разстоянието от Езерото Гюнешли до Инеада по асфалтовия път е 31км, а по черните пътища през националния парк е 30км (от които 11,300км по асфалт и 18,700км по черен път), а максималната денивелация е 415м. Времето, за което това разстояние може да се вземе, е 4 часа.


 

Вода и храна: може да се набавят от заведенията и магазините в центъра на Къркларели; в магазините центъра на селата Дерекьой, Кула, Ахметлер, Армаган, Чукурпинар, Карадере, Армутверен, Сарпдере, Демиркой, Сиврилер и Инеада. До пещерата Дупница през лятото има бюфет. По главния път от Демиркьой за Инеада има две заведения. Чешми има в Къркларели, до пещерата Дупница, по пътя към връх Махия, в центъра и покрайнините на Демиркьой и Инеада, по средата на пътя между Къркларели и Дерекьой, между Балабан и Демиркьой, между Демиркьой и Инеада по главния път, в зоната за пикник на 1 км преди Сиврилер.

 

Сервиз: Ремонт може да се направи във веломагазините в центъра на Къркларели и сервиза в Демиркьой.

 

Нощувка: в Къркларели – хотели, предимно в центъра (FEMDershaneleri+90 288 214 8405,

 

AkkusKayaHotel+90 288 214 4020, ‎PınarMahallesiMuhtarlığı+90 288 212 8316, ‎TaskinHotel+90 288 212 4825, Grand ŞampiyonOtel , TicaretVeSanayiOdası, HotelKarakaya ,ÇevikKuvvet ŞubeMüdürlüğü и др.); семеен хотел (пансион) в Сарпдере, къмпинг до пещерата Дупница, къмпинг зона до Бички дере, IgneadaResortHotel & Spa(тел.+90 288 692 2020), семейни хотели (вила „Южни морета”), бунгала и къмпинги в Инеада


Виртуална разходка по маршрута
Дължина: 226км Продължителност: 30часа
Терен:  
- асфалт: 165км - ст-н черен път:37км
- черен път: 24км - денивелация: 1031м

Маршрут и обекти

  • KIRKLARELİ CITY
    KIRKLARELİ CITY
    41.733741, 27.224525
  • KAZANDERE CAVE
    KAZANDERE CAVE
    41.035082, 27.207956
  • DUPNİSA CAVE
    DUPNİSA CAVE
    41.840556, 27.555833
  • FATİH CANNONBALL FOUNDRY
    FATİH CANNONBALL FOUNDRY
    41.823925, 27.765561
  • İĞNEADA LAKES AND LONGOZ FORESTS NATIONAL PARK
    İĞNEADA LAKES AND LONGOZ FORESTS NATIONAL PARK
    41.886736, 27.992281

Легенда

  • Велоалея или път без движение на МПС
  • Стабилизиран черен път
  • Екстремен черен път
  • Пешеходен или воден маршрут
  • Асфалтов път с минимално движение на МПС
  • Асфалтов път със средно движение на МПС
  • Асфалтов път със завишено движение на МПС

Strandja

Проект: "Зелени коридори" - популяризиране на природното, културно и историческо наследство в региона на Бургас и Къркларели. Договор Ref №: РД-02-29-173/01.07.11

Този интернет сайт е изготвен със съдействието на Европейския съюз чрез Програмата за трансгранично сътрудничество по ИПП България - Турция. Съдържанието на публикациите са отговорност единствено на Община Бургас и по никакъв начин не отразява възгледите на Европейския съюз или от управляващия орган на програмата.